* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
как да Бояна пограбиш.
Напра'и църква сред село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и църква сред село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Стояне, синко рогене!
Напра'и чешма срет село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и чешма срет село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
как да Бояна пограбиш.
Напра'и бафча срет село,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Боя ке до'ит.
Си стана Стоян сиромаф,
напра'и бафча срет село,
'сите девойки дойдо'е
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Бояна не дойде.
Си стана Стоян сиромаф,
отиде дур' при майка си:
Учи ме, майко, карай ме,
как да Бояна пограбам?
- Учам те, синко, научам,
ти да си умреш от нафол,
'сите девойки ке до'йет
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
и бела Боя ке до'ит.
Умрелш си Стоян от нафол
дочуле 'сите девойки
и калешести невести,
и църнооки вдовици,
'сите Стояна виделе,
'сите му пещеш отнесле;
уще Бояна я немат.
Бояна майка йе велит:
- Майко ле, мила майко ле!
От тебе изан си сака,
яс да го видам Стояна,
веке ми Стоян умрело,
ке пойдам да го целивам,
от него да се опростам;
'сите другачки пойдо'е
и яс, майчице, да ходям.
Майка йе изан йе даде:
- Ай ходяй, бела Бояно!
Да не се тамо заба'иш.
Ми стана бела Бояна,
влезе си в мала градина,
си набра киска босильок,
всекакво цвеке 'убо'о,
колку во дворе ми влезе,
от майка изан да вземат:
- Майко ле, мила майко ле!
Я сега тамо ке ходям,
да си го вида Стояна.
Колку Бояна отиде
во Стояно'и дворо'и,
писна Бояна да плачит:
- Оф леле, юнак Стояне!
Душа да немат майка ми,
защо те зеде на душа,
защо ми младо загина,
оба не си се простифме!
Отиде дур' при Стояна,
му кладе киска босильок,
прибра се да го целиват.
Стоян я фати за ръка:
- Добре ми дойде, Бояно!
Как се излъжи майка ти,
како те тебе пущила?
Како ти тебе наръча?
Арно те господ донесе,
со тебе ке се кердоса.
Пойдо'е попой да канет
Стояна да го закопвет.
Не го Стояна закопвет,
тук' го Стояна венча'е.
Кога ми дочу майка йе,
от умот ке се расипит.
Тие се двата венча'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014