* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Засакал е Димитрия,
Димитрийо, лудо-младо,
бело Раде от Белграда.
Он я иска, та я иска,
Раде плаче, та го нече.
Бело Раде пребегало,
пребегало много далек,
много далек, у Тетово,
у Тетово, при тетка си,
на реката Джумаята,
дека моми платно белят,
а невести ризи перат,
стари жени дрехи перат.
Па се чуди Димитрия,
що да прави с бело Раде.
Па си ойде при стринка си.
- Аво, стрино, мила стрино,
що да права с бело Раде?
А стринка му отговаря:
- Ни се стрижи, ни се бричи,
направи се църн калугер
и си вземи бело котле,
па си ойди у Тетово,
и на Раде си продумай:
"Айде, Раде, да идеме,
баща ти ми побратим!"
Измами се бело Раде,
па си дойде с Димитрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014