* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учи ме, майчо, учи ме
как да си зьомам Лиляна?
- Сино льо, мой сино льо,
падни ми долу в пазарян,
купи си зигвар волове,
изори равни дворове,
посей си бяла пшеница,
свикай ми тежка меджия,
поракай моми на жътва -
и Лиляна си повикай...
Стоян си майка послуша,
отиде долу в пазарян,
купи си зигвар волове,
изора равни дворове,
пося ги бяла пшеница.
Жълта е жътва втасала,
Стоян си срука меджия -
горна и долна махала.
Врит си Стояну дойдоха,
само Лиляна не дойде.
Пак си го майка учеше:
- Хвани ми, синко, майстори,
изгради чешма шарена
и пусти вода студена.
Врит щат момине да дойдат
студена вода да точат,
и Лиляна ще да дойде!...
Стоян е чешма изградил;
врит се момине свървяха
студена вода да точат,
Лиляна майка не пусна...
Майка го хитро учеше:
- Стояне, синко Стояне,
легни ми, синко, загини,
врит щат комшии да дойдат,
да си те, сино льо, прощават, -
и Лиляна ще да дойде!
Стоян е легнал, загинал;
врит си комшии дойдоха.
И Лиляна е дочула,
на та майци си ромоня:
- Стоян си ми е загинал;
врит са комшии торнали,
и я ще, майчо, да идам,
Стояна да си прощавам!
- Не мой ми ходи, дощерьо,
сази е деньо лъжовна,
та те щат хитро измами,
да си те взьоме млад Стоян!
Лиляна майка не слуша,
дребни е китки насвила,
че та Лиляна отиде
на Стоянови кьошкове,
ситни е сълзи сникнала:
- Стояне, гиди Стояне,
аллах те простил на вера!
Стоян хи хитро продума:
- Мълчи, Лиляно, не плачи,
я съм за тебе загинал!
Рипнал е Стоян на ноги,
та си Лиляна въведе
на високоно коначе,
порука попи, кешиши,
та си Стояна венчаха
с Лиляна мома хубава!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014