* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян мами си думаше:
- Миличка момя мамо льо,
прости ме, мамо, кръсти ме!
И ази видях Марийка,
Марийка, бяла българка;
че ази, мамо, изгорях,
изгорях, мамо, почернях,
за тази мома Марийка!
Стоянум майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
и туй ли веще не знаеш,
и то ли да те науча?!
Очети грошуф петстотин,
заправи нова чушмица;
ще върви мало-голямо,
все млади булки и моми,
чушмица сеир да струват;
че ще Марийка да дойде,
чушмица сеир да струва!...
Стоян мама си послуша,
очете грошуф петстотин,
заправи нова чушмица,
сред село чушма камена,
камена, калдъръмена.
Вървяло мало-голямо,
все млади булки и моми, -
пак си Марийка не дойде...
Стоян на мама си дума:
- Миличка моя, мамо ма,
прости ме, мамо, кръсти ме,
изгорях, мамо, почернях!
Стоянум майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
очети грошуф хиляда,
заправи нова черкова,
черкова ще си трупясваш;
че върви мало-голямо,
черкова сеир да струват,
че ще Марийка да дойде!
Стоян мама си послуша,
очете грошуф хиляда,
заправи нова черкова.
Черкова той си трупясва;
вървяло мало-голямо,
все млади булки и моми,
пак си Марийка не дойде...
Стоян на мама си дума:
- Прости ме, мамо, кръсти ме,
изгорях, мамо, почернях
за тази мома Марийка!
Парите ми отидоха!
Стоянум майка продума:
- Стояне, синко Стояне,
и то ли веще не знаеш,
и то ли да те науча?!
Ти стани, йолум, Стояне,
ти стани, йолум, жив-умрял,
ти умри, мама, на енкъс,
ще кликне мама да плаче,
да те окайва, оплаква,
да те окайва, нарежда:
"Стояне, синко Стояне,
тъй ли се мама надяла,
да легнеш, мама, да умреш?!"
Стоян мама си послуша,
че стана Стоян жив-умрял,
че легна Стоян, че умря,
че умря Стоян на енкъс.
Клекна майка му да плаче,
да го окайва, оплаква:
- Стояне, синко Стояне,
тъй ли се мама надяла,
да легнеш, мама, да умреш?!
Кат чуло мало-голямо,
вървяло мало-голямо,
все млади булки и моми
свещица да му запалят.
Като ми чула Марийка,
оброни сълзи, заплака,
направи факла вощена,
навлезе равна градина,
набрала цвете всякакво,
че у Стоянови отиде.
Запали факла вощена,
нареди цвете всякакво,
седнала тогиз да плаче:
- Стояне, синко Стояне,
девет се години любихме,
любихме, не се видяхме!
Че стана Стоян, че стана,
че си Марийка прегърна,
вярно мами си продума:
- По-скоро, мамо, ти върви,
по-скоро, мамо, поп викай,
попа да ни венчае!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014