* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян на маму думаше:
- Мале ле, стара майчице,
учи ме, мале, научи,
кьико да узнем Лиляну,
Лиляну - агне галено,
Лиляну - пиле шарено,
Лиляну - турски трендафил,
Лиляну - пребел босилек,
Лиляну - ружу румену!
- Синко Стояне, Стояне,
учи те майка, научи,
кьико да узнеш Лиляну,
Лиляну - агне галено,
Лиляну - пиле шарено,
Лиляну - турски трендафил,
Лиляну - пребел босилек,
Лиляну - ружу румену.
Я иди доле в чужбину,
спечели тежко имане,
пай се повърни нагоре,
направи чешму шарену
с дванайсе дулата,
изведи воду студену
на твои среди дворове!
Всичкете моме че дойду,
момете, още булките,
Лилянинете другарке,
и Лиляна мома че дойде.
Стоян си всичко направи -
отиде доле в чужбину,
отиде доле в чужбину,
спечели тежко имане,
направи чешму шарену
с дванайсе дулата,
изведе воду студену.
Всичките моми дойдоше,
момите, още булките,
Лилянинете другарке,
Лиляна мома не дойде...
Пай Стоян майкю попита:
- Учи ме, мамо, научи,
кьико да узнем Лиляну,
Лиляну - ягне галено,
Лиляну - пиле шарено,
Лиляну - турски трендафил,
Лиляну - пребел босилек,
Лиляну - ружу румену!
Майка Стояну продума:
- Я слушай, синко Стояне,
я продай черни биволи
с тия златни юлари,
направи църкву голему
с девет златни кубета
и дванайсе камбала!
Всичкете моме че дойду,
момите, още булките,
Лилянинете другарке,
и Лиляна мома че дойде
на Бога да се помоли,
свечицу да си запали.
Стоян продаде черни биволи
с тия златни юлари,
направи църкву голему
с дванайсе камбала
и девет златни кубета,
само Лиляну да узне.
Всичкете моме дойдоше,
момете, още булките,
Лилянинете другарке -
Лиляна мома не дойде.
Стоян си майкю попита:
- Учи ме, мамо, научи,
кьико да узнем Лиляну,
Лиляну - ягне галено,
Лиляну - пиле шарено,
Лиляну - турски трендафил,
Лиляну - пребел босилек,
Лиляну - ружу румену!
Майка Стояну продума:
- Я слушай, синко Стояне,
я легни среди дворове,
жив на мъртъв се направи!
Я че те, синко, прекрием
с бел покрив от ноге до главу,
свечицу че ти запалим,
че се свием до тебе да седнем,
жално че, синко, да викам
и още по-жално, синко, че редим:
"Пуста ти, синко, остала
чешма с дванайсе дулата,
кьиги Лиляна не дойде;
пуста ти църква остала
с девет златни кубета
и дванайсе камбала,
кьига Лиляна не дойде!"
Всичкете моми че чую,
момите, още булките,
Лилянинете другарке,
че дойду тебе да прате,
свечицу да ти запале,
че дойде мома Лиляна.
Рекла га майка и направила.
Всичкете моме су чуле,
момите, още булките,
Лилянинете другарке,
всичке су при Стоян дошли
свечицу да му запале
и да си Стоян изпрате.
Лиляна мома дочула,
че се е Стоян поминул,
и на майкю си продума:
- Мале ле, стара майчице,
че ходим в росне градине
да берем росно цвекьице,
да берем и ран босилек.
Стоян се, мамо, поминул,
да идем, да га изпратим.
Майка Лиляну не пуща,
че ю е майка мащеха.
- Нема, Лиляно, да идеш
Стояна да си изпрачаш!
Лиляна на майкю продума:
- Мале ле, стара майчице,
ти си ме, мале, не пущи
да идем наводу студену
на Стоянове чешме шарене
с моите миле другарке,
я си те, майко, послуша;
ти си ме, мале, не пущи
да идем в църкву голему
свечицу да си запалим
и Богу да се помолим.
Сега нече те послушам,
че ходим Стоян да пратим!
В църно се Лиляна премени,
църно си було забради,
увзе си цвекье уруке
увзе си свече лоене
и при Стояна отиде
Поче Лиляна да плаче,
да плаче и да нареджа:
- Либе Стояне, Стояне,
лели хубаво знаеш, Стояне,
че имам майкю мащеу,
она ме на воду не пуща,
нито на градину да идем,
ни по сборове, ни по седенке,
а сега съм, Стояне, я дошла
и съм се с ню карала,
карала съм се и пай съм дошла...
Стоян си покров повдигну
и ю в уста целива,
па ю вати за руку,
па ю води, води, та дома
и на майкю продума:
- Ето ти, мале, отмена,
на тебе - къща метена,
на тате - вода студена,
а мене - бела премена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014