* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян залюбил бяла Мария,
ама не может да си я видит
и си я пращат майка си:
- Умреф, майко ле, загинаф -
како да видам Мария?
Тогай му майка велеше:
- Стояне, синко Стояне!
Ак сам ти майка машчаа,
я шчо ке ти речам, да сториш;
похарчи хазно сребрено,
напрай си чешма мраморна.
Сите девойки ке дойдат
вода да си ми залеят,
белки ке дойде, Стояне,
и твоя бяла Мария!
Направи тасои сребрени
и синджирите - ялдъзи,
похарчи хазно сребрено.
Сите девойки дойдоха
чешмата да ми я видат,
вода да си ми залеят,
Мария не ми е дошла.
Излезе Стоян с каймакам,
со шарен кавал свиреше
и на майка си велеше:
- Изгореф, майко, изгореф -
Мария не си я видоф!
Тогай му велит майка му:
- Стояне, синко Стояне!
Ак ти сум майка машчаа,
послушай, шчо ке ти речам:
Легни, Стояне, умри си,
сите девойки ке дойдат,
Белки Мария ке дойдет!
Легна си Стоян, умре си,
сите девойки дойдоха,
свекица му донесоа.
И бяла Мария му дошла,
кискица му е донесла,
свекица му е донесла,
високи гласое йе дала:
- Стояне, мили Стояне!
На живот не се видофме,
на смърт ке се видиме!
Окото му йе на поглед,
ръката му йе на пограб,
ногата му йе на подскок.
Тога си Стоян рипнало,
та си пограбил Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014