* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян мами си думаше:
- Ожени ме, мамо, и сгоди ме,
зъмни ми, мамо, Еринка,
Еринка, нашта комшийка!
Мама Стоянум думаше:
- Стояне, синко Стояне,
как да те, мама, оженя
у таз кътната година,
килото жито петстотин,
ока ракия по двестя,
ведрото вино петстотин.
Стоян мама си пак дума:
- Кажи ми, мамо, научи ме,
как да си зъмна Еринка,
Еринка, нашта комшийка?
Нейната майка й мащеха,
тя си Еринка не пуска
нито със моми на хоро,
нито със булки на църква.
Мама му, че му думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я викай, мама, я викай
трима ергене дюлгере,
сред село мост ти направи,
всичките моми ще дойдат,
мостът ти, мама, да видят,
по него, мама, да минат,
белким Еринка ще доде,
че тогаз ти ще я вземнеш.
Стоян мама си послуша,
сред село мост той направи,
всичките моми отишли,
само Еринка не отиде,
нейната майка й мащеха,
тя си Еринка не пуска.
Мама му пак му думаше:
- Я викай, мама, Стояне,
трима ергене дюлгере,
балкана ти да съсекат,
балканска вода да донсат,
сред двори чешма направи,
всичките моми ще дойдат,
чешмата, мама, да видят,
балканска вода да вземат,
белким ще доде Еринка,
Еринка, нашта комшийка.
Стоян мама си послуша,
сред двори чешма направи,
всичките моми дойдоха,
само Еринка не доде.
Мама му пак му думаше:
- Стояне, синко Стояне,
от здрав се на болен направи,
от жив се на умрял престори,
пък аз ще викна, заплача,
всичките моми ще дойдат,
те да те тебе изпратят,
белким ще доде Еринка.
И туй си Стоян направи,
от здрав се на болен направи,
от жив на умрял престори,
майка му викна, заплака.
Като Еринка зачула,
из двори ходи и плаче.
Еринкината майчица,
тя на Еринка казала:
- Еринке, мама, Еринке,
у цветна градинка ти влезни,
всякакво цвете набери,
хубава китка накичи,
жълта ощенка си зъмни,
ю Стоянови ти иди,
Стояна да си прикадиш,
хубава китка му сложиш,
Стояна да си изпратиш.
Еринка, тъй като чула,
хубава китка изкичила,
жълта ощенка вземала,
у Стоянови отишла,
че му китката сложила
и му вощенка запали,
викнала и заплакала:
- Стояне, любе Стояне,
ний двама кат се любехме,
нас никой не ни знаеше.
Стоян под платно той стана,
Еринка за ръка улови:
- Мълчи, Еринке, не плачи,
туй не беше, мар, истина,
ази се, мари, престорих,
дано майка ти излъжа,
тя, мари, да те освободи,
при мене, любе, да дойдеш,
ний двама да се вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014