* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Яман ми, яман, майчинко,
от ная чапкън девойка -
триж хи съм лишен провадал
и триж ми го е връщала,
ланбантин ме е зовала,
ланбантин чоран, та тьовън.
Чудям се, майчо, мислям се,
как да измамям девойка -
на пот ли да я притека,
на врис ли да я дочека?
- Сино ле мой, майчини,
дотолкув ли се не сеташ?
Стани си, сино, премени
със сестрина ти премена,
нарами бели харкуми,
че иди на врис на вода,
и момяче ще да дойде.
Ти си хи речи, сино льо:
"Хайде ми, дружке, хайде ми,
да видиш, дружке, да видиш,
какво съм тонку напрела,
какво съм ситно наткала."
"Страх ме е, дружко, страх ме е
да не е тука батьку ти."
"Нема гу, дружке, нема гу,
батьку е вчера утишъл
на високана планина
дребни шилета да сбира,
да сбира, да прикопова."
И та ще, синко, да дойде.
Тогав я фати за рока,
та я за булче доведи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014