* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Имала майкя, имала -
едного сина Стояна,
кришом го майкя родила,
по-кришом го е гледала,
с пресно го мляко къпала,
с сметана го е мазала,
с смокини го хранила,
гледа го и отгледа го,
чуди се, мае майкя му,
на что ли Стояна да даде,
на какъв лесен занаят,
да му е лека работа,
да му е скъпа цената -
даде го младо златарче.
Учи се и научи се,
излея злата бъклица.
Израсте Стоян, порасте,
да иска да се годява.
Заиска мома Димана -
искат я, и дале му я.
От ка са Стоян погоди,
той си ся болен поболи,
та лежа Стоян три годин.
Всичко ся село превърви,
млад Стоян да си споходят; -
мома Димана не дойде,
млад Стоян да си споходи.
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне!
'Се что ли, синко, да чиним,
като Димана не доде?
Загради в село черкова,
та си я внътре позлати,
из вънка си я посребри,
'сичко село ще доде,
черкова сеир да гледа.
Ти викай млади попове,
с Димана да ви венчаят.
Послушал бе я млад Стоян,
загради в село черкова,
та си я внътре позлати,
из вънка си я посребри.
Всичко село се село превърви,
черкова сеир да гледа -
и най-покон ми идеше,
идеше мома Димана.
Ка си я виде млад Стоян,
отвори злати черкови,
та влезе мома Димана; -
па викна млади попове,
та ги с Димана венчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014