* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян мами си думаше:
- Изгорях, мамо, почернях
за хубавинка Милица,
Милица ясно зорица,
Милица с руса косица,
как да сторя, да я видя?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
и туй ли да те науча?
Заправи чешма голяма,
камъните мермер таши,
курните й алтънени,
кипчезите позлатени;
ще вървят мало й голямо
чешмата сеир да струват,
тогаз Милица ще видиш.
Стоян мама си послуша -
направил чешма голяма,
камъните мермер таши,
курните й алтънени,
кипчезите позлатени.
Вървели мало й голямо
чешмата сеир да струват -
Стоян Милица не видя.
Стоян мами си думаше:
- Изгорях, мамо, почернях
за хубавинка Милица,
Милица ясно зорица,
Милица с руса косица,
как да сторя, да я видя?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
стори се, синко, здрав-болнав,
здрав-болнав, синко, жив-умрял,
на бащинте си дворове,
на чемширени носила,
със копринени ветрила.
Ще вдигна гласец да плача,
ще вървят мало й голямо
свещичка да ти припалят;
че ще Милица да чуе,
тогаз Милица ще дойде
свещичка да ти припали,
тогаз Милица ще видиш.
Сторил се Стоян здрав-болнав,
здрав-болнав Стоян, жив-умрял
на чемширени носила,
със копринени ветрила.
Стояновата майчица
вдигнала й гласец да плаче:
- Стояне, синко Стояне,
тъй ли се мама надява
младичък да ми загинеш?
Вървели мало й голямо
Стояну свещ да припалят.
Като й Милица зачула,
дето ми й Стоян загинал,
накичи китка хубава,
у Стоянови отиде,
Стояну свещ да припали.
Кат' се й Милица задала,
Стояновата майчица
вдигнала гласец да плаче:
- Стояне, синко Стояне,
издигни очи, погледни,
че се й Милица задала,
Милица ясна зорица,
Милица с руса косица.
Милица свещта запали,
като му китка накичи,
Стоян си очи издигна
да си Милица погледне.
Кат' си Милица погледна,
милна му душа излезе
за хубавинка Милица,
Милица ясна зорица,
Милица с руса косица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014