* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Имала майка, имала,
един ми сина Стояна.
Кришом го майка родила
и по-кришом го гледала -
с бело го млеко къпала
и със сметана мазала,
смокини го е хранила.
Гледа го майка, отгледа,
па си се чуди и мае,
на какъв занаят да го даде,
да му е лека работа
и да му е скъпа цената.
Даде го майка, даде го,
даде го младо златарче.
Учил е Стоян, научил,
излеял златна бъклица.
Раснал е Стоян, пораснал,
станал на стан женитба,
па е решил да се ожени
за Димка, мома хубава.
Па се Стоян посгоди
за Димка, мома хубава.
Кога се Стоян посгоди,
тогай се болен поболи.
Лежал е Стоян, полежал,
до три цели години.
Цело се село провърви,
Стояна младо да види,
а Димка мома не дойде,
не дойде Стоян да види.
Майка на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
откога се, синко, поболи,
цело се село провърви,
тебе младо да види,
а мома Димка не дойде,
тебе младо да види.
Я, синко, леком полеком,
излез, синко, насред село.
Събери братя и дружина,
роднина и нероднина,
направи църква писана,
отвътре си я позлати,
отвън я, сине, посребри.
Целото село че дойде,
църква сеир да гледа,
да гледа, поклон да прави.
И Димана че дойде,
че дойде църква да гледа,
да гледа, поклон да прави.
Стоян си майка послушал,
излезнал е насред село.
Събрал е братя, дружина,
роднина и нероднина.
Направи църква писана,
отвътре я е позлатил,
отвънка я е посребрил.
Цело се село провърви,
църква сеир да гледа,
да гледа, поклон да прави.
Стоян си попове извика,
та си църквата отвори,
та са ги двама венчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014