* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян си майка продума:
- Мамо ле, стара майчице,
учи ме, мамо, научи,
как да си взема Люлянка,
Люлянка, горски трендафил, (2)
Люлянка бяла, червена,
Люлянка тънка, висока,
Люлянка, фидан в градина,
Люлянка, една на майка!
Майка Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
купи си брези биволи,
разори равни дворове,
насади цвете всякакво;
всичките моми ще дойдат,
цветице да си наберат,
и Люлянка ще да дойде,
цветице да си набере,
а ти я за ръка улови,
та я на майка доведи!
Послушал Стоян майка си,
купи си брези биволи,
разора равни дворове,
насади цвете всякакво.
Всичките моми дойдоха,
цветице да си наберат,
само Люлянка не дойде,
цветице да си набере -
че й е майка мащеха,
та я никъде не пуща...
Стоян се виком провикна:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Люлянка,
Люлянка, горски трендафил, (2)
Люлянка бяла, червена,
Люлянка тънка, висока,
Люлянка, фидан в градина,
Люлянка, една на майка!
Майка Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
направи чешма голяма
със дванадесет корита,
със дванадесет чучурки;
всичките моми ще дойдат,
водица да си налеят,
и Люлянка ще си дойде,
водица да си налее;
ти я за ръка улови,
та я на майка доведи!
Стоян си майка послуша,
направи чешма голяма
със дванадесет корита,
със дванадесет чучурки.
Всичките моми дойдоха,
водица да си налеят;
само Люлянка не дойде,
водица да си налее -
че й е майка мащеха,
та я никъде не пуща...
Стоян се люто провикна:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Люлянка,
Люлянка, горски трендафил, (2)
Люлянка бяла, червена,
Люлянка тънка, висока,
Люлянка, фидан в градина,
Люлянка, една на майка!
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
направи черква голяма
със дванадесет кубета
и дванадесет свещници;
всички ще моми да дойдат,
свещица да си запалят,
на Богу да се помолят,
и Люлянка ще да дойде,
свещица да си запали,
на Богу да се помоли;
а ти я за ръка улови,
та я на майка доведи...
Стоян си майка послуша,
направи черква голяма
със дванадесет кубета,
със дванадесет свещници.
Всичките моми дойдоха,
свещица да си запалят,
на Богу да се помолят.
Само Люлянка не дойде,
че й е майка мащеха,
та я никъде не пуща...
Стоян се люто провикна:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Люлянка,
Люлянка, горски трендафил, (2)
Люлянка бяла, червена,
Люлянка тънка, висока,
Люлянка, фидан в градина,
Люлянка, една на майка!
Майка Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
жив се на мъртъв направи,
та легни в равни дворове,
със бяло ще те завия,
ще викна, майка, да плача;
всичките моми ще дойдат
от тебе прошка да вземат;
и Люлянка ще да дойде,
а ти я за ръка хвани,
та я на майка доведи!
Стоян си майка послуша,
жив се на мъртъв направи,
па легна в равни дворове,
със бяло платно зави се,
майка му викна да плаче.
Всичките моми дойдоха
от него прошка да вземат.
Ето и Люлянка ми дойде
от него прошка да вземе.
Той я за ръка улови
и на майка си заведе:
- На ти, мамо, отмяна,
на мен лика, прилика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014