* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Седи Иван на карабой,
та пие вино червено
и гледа моми хубави.
Харесал Иван, бендисал
хубава бяла Станчица.
Моли я да му пристане,
не рачи, клетата й вяра,
не рачи, каил не става,
без гривни, холам, без гердан,
и кован колан на кръста,
сребърен пръстен на пръста.
Иван майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
какво да правя, да сторя,
да си Станчица отвзема?
- Иване, синко Иване,
и туй ли тебе да уча,
да уча, да те науча?
Запали момин дворове
от четирите кюшета,
ще излезе мома да гаси -
извий й гривни от ръце,
я кован колан от кръста,
сребърен пръстен от пръста.
Сама момата ще дойде,
от вратника ще повика:
"Отвори, любе, вратника.
Аз съм си твоя, пак твоя -
на рало съм ти писана,
а на ралника леяна!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014