* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Мен се е мома присмела,
на фесае, на кичилкаса,
сеизин ме е зовала.
Я не съм момски сеизин,
ам си съм селски сарафин.
Майчинко, стара майчинко,
дали е на пот претека,
или я на врис дочекам?
- Сино ле, мой сино ле,
немой я на пот претеча,
немой я на врис дочека.
Абла ти межо ще има,
горна и долна махало,
дребни и йодри на межо,
и тье ще синко да дойде.
Стани са, синко, премени
с аблино ново гиздило,
та я на вратиньки дочекай,
вритьъм си зьоми селямън,
нехи си зьоми байряма:
"Селям алейким, аратлик."
"Алейким селям, аратлик."
"Къде й, аратлик, аго ти?"
"Нема го, аратлик, нема го,
моя е аго отишъл
жълти алтъне да сменя
за тебе, аратлик, за мене.
Хайде, аратлик, да идем
на високине кьошкове,
да видиш, аратлик, да видиш
какво съм тьонко напрела,
какво съм ситно наткала."
Че си извади пищоли,
мома се яце изрука.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014