* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стояне, море, Стояне,
Стояне, младо-зелено.
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
учи ме, мамо, карай ме,
как да си вземам Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна, бяла червена!
- Учим те, синко, карам те
как да си вземеш Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил.
Я иди, сино, я иди,
я иди, сино, на пазар,
па купи дзигвар волове,
изори равни дворове,
посей и бела пченица.
Ке дойде време за жнане,
всичките моми ке викнем
да дойдат, сино, да жният,
белки да дойде Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна една, на майка,
Лиляна, бяла червена.
Ошел е Стоян на пазар,
купил е дзигвар волове,
изорал рамни дворове,
сеял е бела пченица.
Дошло е време за жнане,
всичките моми дойдоха,
бела пченица да жният,
Лиляна нема да дойде.
Викна си Стоян, заплака
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
учи ме, мамо, карай ме
как да си взема Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна, бела червена!
- Учим те, сино, карам те,
как да я вземеш Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна, бела червена.
Я легни, сино, я легни,
я легни в нова ходая,
стори се живо умрело,
майка ти, сино, ще дойде,
ще дойде да те прекрие
със тия бели чаршафе,
ки свара бела пченица,
ке плача, сино, ке реда:
"Бог да ти прости, Стояне,
тизе се, сино, помина
за тази мома Лиляна,
от незин тежки мераци!"
Всичките моми ке дойдат
свещица да ти запалят,
белким ке дойде Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна, бела червена.
Легнал си Стоян, легнал си
във тая нова ходая.
Легнал си, Стоян, легнал си,
стори се живо умрело
и майка му го прекрила
със тия бели чаршафе,
жълти му свещи запали
и със тамяна закади.
Сварила бела пченица,
отвонка хона излезла,
силно се хона провикна:
- Стояне, сино Стояне,
тизе се, сино, помина,
отиде младо-зелено
от Лилянини мераци,
тази ми мома Лиляна,
една ми мома на майка.
Синките моми дойдоха
на Стоян свещ да запалят,
от него прошка да вземат.
Лиляна нема да дойде,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, една на майка,
Лиляна, морцки карамфил,
Лиляна, бела червена.
Лиляна майка продума:
- Мамо ле, стара майчице,
Стоян се, мамо, помина
от мои тежки мераци,
за мене младо отиде.
Пусни ме, мамо, да ида,
свещица да му запаля,
от него прошка за взема.
- Лиляно, керко Лиляно,
иди си, керко, иди си,
я влезни в нова ходая,
изкарай бела премена,
бела премена, моминска,
земи си жълта свещица,
свещица да му запалиш
и така да му наредиш:
"Бог да те прости, Стояне,
сега се Стоян помина,
слободна мене остави,
сега ле мома ке хода,
ке хода, да се находа!"
Лиляна, мома хубава
флягла си в нова ходая,
черна премена извади,
в черно се хона облекла
и при Стояна отиде,
отиде и си заплака:
- Стояне, мори, Стояне,
Бог да те прости, Стояне,
тизе си за мен помина,
от мои пусти мераци.
Бог да убие майка ми,
майка ми, още баща ми...
На Стоян майка думаше:
- Мамо ле, стара свекърво,
собери, мамо, собери
Стояновата дружина,
широка гроба да правят,
за двама млади да влезнат.
Тогай се Стоян повдигна,
па хвана мома Лиляна
за десната й ръчица,
право в църква я карал,
венчавка са си правиле,
голема сватба направиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014