* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян на макя говори:
- Учи ме, мамо, научи,
какво да вземем Диляна -
Диляна, мома хубава,
Диляна, пуста изгора.
А макя си му говори:
- Хвани си мали волове,
разори поле широко,
посей си бела белиа;
ако се роди белиа,
окни си, синко, жетваре,
синките моми и момци -
мома Диляна че дойде,
па си я хвани за ръка
и си я дома доведи!
Стоян макя си послуша,
хвана си мали волове,
разора поле широко,
насея бела белия.
Даде Бог, жито роди се.
Стоян си окна жетваре,
синките моми и момци.
Синките моми дойдаха,
синките моми и момци -
мома Диляна не дойде,
макя й била мащеха,
та си Диляна не пуща!...
Стоян се чуди и дзвери,
какво да вземе Диляна!
- Продай си, сине, имане,
направи чешма сред село -
сите че моми да дойдат,
та и Диляна че дойде.
Продаде Стоян имане,
направи чешма сред село,
сите си моми дойдоха -
мома Диляна не дойде,
макя й била мащеха,
та си Диляна не пуща!...
Стоян на макя продума:
- Я че те, мамо, научим.
Постели бела постилкя,
да легнем, мамо, да умрем!
Бело ме платно завийте,
запали, мале, три свещи,
църна си кърпа забради,
излезни, мале, сред двори,
завикай, мале, зареди:
"Синко Стояне, Стояне,
защо си, синко, почина,
заради мома Диляна?"
Они че, мамо, да чуят -
всичките моми и момци,
та че при мене да дойдат,
та китки да ми донесат,
па и Диляна че дойде.
И макя му го послуша,
постлала му е сред къщи,
та си е Стоян полегнал
и макя му го покрила,
с бело го платно завила,
и запалила три свещи,
с църна се кърпа забради,
и си излезе сред двори,
завика макя, зареди:
- Синко Стояне, Стояне,
защо си, синко, почина,
заради мома Диляна?
Сите са моми разбрали,
всичките моми и момци,
та са при Стоян очиле
и са му китки занели.
Тогай Диляна продума
на своя макя мащеха:
- Мале ле, стара майчице,
Стоян си окна жетваре;
всичките моми дойдоха,
всичките моми и момци -
тизе си мене не пущи...
Продаде Стоян имане,
направи чешма сред село;
всичките моми дойдеха,
всичките моми и момци -
тизе си мене не пущи...
Сега е Стоян починал.
Ни съм го, мале, лъгала,
ни съм се с него годила -
сега че, мале, да идем,
та китка да му занесем.
Макя Диляна пущила.
Она отиде при Стоян,
та китка си му занесе.
Стоян си покров повдигна -
Диляна хвана за ръка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014