* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Иринка платна белеше,
на тиха бяла Дунава,
в чам ги корито белеше,
на мрамор камък дръсеше,
със златна бухалка бухаше -
девет коматя ленени,
десети комат дребен дар.
Със нея брат й Никола,
Никола дума Иринки:
- Иринке, сестро Иринке,
бърже платната прибирай,
прибирай, бърже се скривай,
отгоре иде пашата,
да не те тебе завари!
Доде Никола издума,
и пашата се зададе,
със него върви млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
Стоян му носи хазната.
Паша Стоени думаше:
- Стояне, луда гидийо,
мож ли закачи таз мома,
таз мома, бяла Иринка,
бяла Иринка, гъркинка?
Ако Иринка закачиш,
харизмо ще ти харижа -
девет кантара с имане.
Стоян му нищо не рече;
кат през белянки минаха,
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, мома хубава,
Иринке, бяла гъркинке,
хубаво бели платната,
на мама риза да ушийш,
на тетя гащи да скроиш!
Иринка дума Стоени:
- Стояне, луда гидийо,
не се със мене шегувай,
не се на мене присмивай,
че аз съм чедо сирмашко,
сирмашко и говедарско -
ти като мене не вземаш,
че ти си чедо болярско,
болярско чедо, богатско!
Стоян й нищо не рече,
право си у тях отиде.
Либи я Стоян, либи я,
либи я Стоян, що либи,
либи я девет години.
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
майно льо, стара мащеха,
макар да ми си мащеха,
нещичко ще те попитам,
хубаво да ме научиш.
Залибих, мамо, залибих,
залибих мома Иринка,
Иринка, бяла Иринка,
бяла Иринка, гъркинка;
либих я, мамо, либих я,
либих я девет години -
какво да сторя, направя,
Иринка да си открадна,
Иринка, бяла гъркинка?
Мама Стоени думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
макар да съм ти мащеха,
като ме питаш, да кажа,
хубаво да те науча,
какво да сториш, направиш,
Иринка да си откраднеш,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава.
Направи, мама, направи,
направи, мама, черкова,
да върви мало й голямо,
черкова сеир да струва;
че ще Иринка да дойде,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
черкова сеир да стори -
Иринка в черкова затвори,
че си Иринка окрадни!
Че стана Стоян, че стана,
че стана Стоян, захвана,
захвана черкова да прави.
Като черкова изкара,
че тръгна мало й голямо
черкова сеир да струва;
ала Иринка не дойде,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
черкова сеир да стори.
Тя си робини проводи,
черкова сеир да стори,
и кат назад завърне,
на Иринка да обади.
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
какво да сторя, направя,
Иринка да си излъжа,
Иринка да си открадна,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава!
Че вървя, мамо, че вървя,
че вървя мало й голямо,
черкова сеир да стори,
ала Иринка не дойде!
Кажи ми, мамо, научи
Иринка как да открадна!
Мама Стоени думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
Стояне, мило мамино,
направи чешма писана,
писана тилядисана;
ще върви, мама, ще върви,
ще върви мало й голямо
чешмата сеир да струва,
че ще Иринка да дойде,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
черкова (вм. чешмата) сеир да стори,
че си Иринка открадни!
Че стана Стоян, че стана,
че стана, чешма захвана,
направи чешма писана,
писана, теллядисана.
Кат си чешмата изкара,
че тръгна мало й голямо
чешмата сеир да стори,
студена вода да вземе.
Само Иринка не дойде,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
тя си робиня проводи
чешмата сеир да стори,
и кат се назад завърне,
на Иринка да си обади.
Стоян мама си пак дума:
- Майно льо, стара майно льо,
майно льо, стара мащеха,
какво да сторя, направя,
Иринка да си излъжа,
Иринка да си открадна,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава?
Направих, мамо, направих,
направих чешма писана,
писана, тилядисана;
че вървя мало й голямо
чешмата сеир да струва,
ала Иринка не дойде!...
Кажи ми, мамо, научи
Иринка как да открадна?
Мама Стоени думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
Стояне, мило мамино,
стори се, синко, здрав-болнав,
здрав-болнав, синко, жив-умрял,
аз ще те с цвете накича,
ще викна да те оплаквам;
ще върви мало й голямо
със тебе да се прощава,
свещица да ти запали,
ръката да ти целуне -
дано Иринка да дойде,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
със тебе да се прощава,
свещица да ти запали,
ръката да ти целуне,
за ръка да я уловиш,
Иринка да си откраднеш!
Стори се Стоян здрав-болнав,
здрав-болнав, още жив-умрял,
мама го с цвете накичи,
че викна мама да плаче.
Вървяло мало й голямо
със Стоян да се прощава,
свещица да му запали,
ръката да му целуне.
Де го й Иринка зачула,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
че влезе в равна градинка,
накити китка смесена,
стана Иринка, че тръгна
у Стоянови да иде,
със Стояна да се прощава,
свещица да му запали,
ръката да му целуне...
Кат се Иринка зададе,
мама му викна да плаче:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
я стани, синко Стояне,
я стани, синко, погледай -
отдолу иде Иринка,
Иринка, бяла гъркинка,
Иринка, мома хубава,
че носи китка смесена;
въз тебе иде, Стояне,
със тебе да се прощава,
свещица да ти запали!
Кат си Иринка видяла,
видяла Стояна умрял,
викна Иринка да плаче:
- Стояне, либе Стояне,
помниш ли, либе, помниш ли,
помниш ли, либе, знаеш ли,
как ми на мене думаше:
"Иринке, мома хубава,
Иринке, бяла гъркинке,
хубаво бели платната,
на мама риза да ушийш,
на тетя гащи да скроиш!"
Таман Иринка издума,
ей скочи горе млад Стоян,
че си Иринка улови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014