* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Войник юнак мома сака,
мома сака, мома бърка,
мома не го аресува,
ареса го Граждоменка,
Граждоменка, вражка керка,
пущи стройници за нея,
стройници се назад върнаха,
не га дават нейна майка,
нейни татко, нейни братье.
Чудо стое войник юнак,
чудо стое, да се чуде,
как да чине, що да чине.
Направи шарена чешма,
дур' шарена, дур' писана,
водата как лед студена.
Граждоменка не я пущат
нейни татко, неина майка,
нейна майка, нейни братье.
Та й велят и говорят:
- Седи, сестро, ним си ходи,
теб' те лъжи войник юнак,
тебе лъжи ке т' излъже.
Чудо стое войник юнак,
чудо стое, да се чуде,
как да чине, що да чине,
да излъже Граждоменка.
Зафати църква сред село,
га направи, га изпиша,
светците дури сборуват.
Свет се бере да я гледа,
та и мало и големо,
та и турци и кауре;
Граждоменка не я пущат
нейна майка и два братья;
они велят и говорят:
- Седи, сестро, ним си ходи,
теб' те лъжи войник юнак,
сака тебе да т' излъже.
Чудо стое войник юнак,
чудо стое, да се чуде,
как да чине, що да чине,
как д' излъже Граждоменка.
Тогай веле на сестри му:
- Варай, сестри, мили сестри!
Ке ви чинам жив-мъртовец,
покриете ме с тенко платно,
наредите дребни китки,
па викнете, пропеите,
нел' к' излъжам Граждоменка.
Па си легна войник юнак,
па легна войник се спростре,
се чини жив-мъртовец.
Го покриха тенко платно,
наредиха дробно цвеке,
си викнаха да си плачат.
Разчуха малко, големо,
'сите ходят да го гледат.
Тогай веле Граждоменка:
- Варай, мале, мила мале!
Да си пойда, да си видам,
войник юнак много троши,
много троши той за мене,
две задружбини направи.
Тогай веле нейна майка:
- Моя керко, Граждоменко!
Направи зелена китка,
оту да му я закачиш,
да закачиш, да го видиш.
Граждоменка я послуша.
Се промени, се накити,
направи зелена китка,
я накити, я шикоса,
та си пойде в войник юнак.
Се наведе китка да закаче;
ка я виде войник юнак,
ръка пущи, я закачи;
се залюбиха, се венчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014