* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Кольо Лиляна залюби,
откак я Кольо залюби
нийде я Кольо не видя.
Чуди се Кольо, мае се,
как да си вземе Лиляна,
Лиляна, севда голяма,
Лиляна, ружа румена,
Лиляна, дребен босилек.
Мама на Коля думаше:
- Макар съм майка-мащеха
на зле те не ще научи,
на добро ще те науча -
да станеш рано зарана,
да впрегнеш руси биволи,
навози вар и камъни,
направи чешма голяма,
с дванайсет чучура;
мало й голямо да дойде,
студена вода да вземе,
шарена чешма да види,
белки Лиляна ще дойде,
студент вода да вземе,
че я за ръка улови,
че я при мене доведи.
Кольо си мама послуша -
навози вар и камъни,
направи чешма голяма
с двднадесет чучура,
всичките моми отишли.
Лилянината майчица,
нали е майка-мащеха,
тя си Лиляна не пусти,
шарена чешма да види.
Кольо си мами думаше:
- Чудя се, мамо, мая се,
как да си взема Лиляна?
Мама на Кольо думаше:
- Да станеш рано зарана,
навези вар и камъни,
направи черква голяма
с дванайсет кубета,
всичките моми ще дойдат,
голяма черква да видят,
по едни свещ да запалят,
белки Лиляна ще дойде;
ти я за ръка улови,
че я при мене доведи.
Кольо си мама послуша -
направи черква голяма,
с дванайсет кубета,
всичките моми отишли,
само Лиляна не отиде.
Кольо се чуди и мае,
как да си вземе Лиляна.
Мама на Коля думаше:
- Макар съм майка-мащеха,
на добро ще те науча -
стори се, синко, на умрял,
аз ще да викна, да плача.
Стори се Кольо на мъртъв,
викнала й, та й заплакала:
- Синко Кольо ле, Кольо ле,
за кого оставяш тез чешми,
за кого оставяш таз черква?
Всичките моми отишли,
на Коля свещ да запалят.
Викнала й Лиляна да плаче:
- Майно ле, стара майчице,
Кольо си чешма направи,
мен ме не пусна да ида,
да ида, и аз да видя.
Кольо си черква направи,
мен ме не пусна да ида,
да ида, и аз да видя.
Пък сега Колю издъхнал,
да ида свещ да запаля!...
И си Лиляна отиде,
Колю я хвана за ръка,
и я при мама заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014