* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Илинко, бела влахинко!
Илинка платно белила,
на мермер камен буала
със позлатена бухалка;
помина туя млад Стоян,
ареса тая Илинка.
Отиде дума млад Стоян,
изговара си на майка:
- Мале ле, мила майчице!
Тизе си, мале, по-стара,
ти имаш разум повеке,
учи ме, мале, карай ме,
како ке вземам Илинка.
Майка му веле-говоре:
- Сину ле, сину Стояну,
Илинка до нас не пагя;
слегни си доле чаршия,
похарчи триста ялдъзи,
хвани си млада дюнгери,
направи сарай високи,
легни си, та се разболи,
неделя болно полегай,
па да си млад ти умреш -
сите девойки ке дойдев
със жути свеки вощени,
със тия китки шарени;
белки Илинка ке дойде -
хвани го, сину, венчай го.
Отишъл доле чаршия,
похарчил триста ялдъза,
ухванал млади дюнгери,
направил сарай високи;
неделя болно полегал,
па си е младо той умрел;
сите девойки станале
със жути свеки отишли,
със тия китки шарени.
Илинка ойде най-после,
още в одая не влезе,
отдалек иде и сборе:
- Бог да те просте, Стояне,
съг ке се лепо промену,
съг ке се хоро наиграм,
съг със другачки побъркам.
Па увлегнала одая,
изговаря си Илинка.
- Какъв е овъй мъртъвъц -
ногите му са на подскок,
очите му са на поглед,
руките му са на преграб.
Още си речба не рекла,
рипна си Стоян на ноги,
хвана си млада Илинка,
викна си до три попове,
венча Илинка влахинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014