* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Не плачи, Димо, не жали,
и теб ще, синко, мама ожени
за Иринка, Димо, бяла гъркинка!
Мама си Димо думаше:
- Изгради, синко Димо, манастир,
всякой ще, Димо, да дойде,
черкови сеир, Димо, да стори -
и Иринка ще, Димо, да дойде,
черкови сеир, Димо, да стори.
Димо си мама послуша,
огради Димо манастир,
със дванайсе черкови;
всеки си дойде и сеир стори,
Иринка Димо не доде,
не дойде сеир да стори.
Мама си Димо думаше:
- Не плачи, синко Димо, не жали,
огради, синко Димо, кладенец,
със дванайсе чучуре,
всеки ще, синко Димо, да доде
чучуре сеир, Димо, да стори -
и Иринка ще, Димо, да дойде,
чучуре сеир, Димо, да стори.
Димо си мама послуша,
огради Димо кладенец
със дванайсе чучуре;
всеки си дойде и сеир стори,
Иринка Димо не дойде
чучуре сеир да стори.
Мама си Димо думаше:
- Не плачи, синко Димо, не жали,
направи се, синко Димо, на умрял;
всеки ще, синко Димо, да дойде
със тебе да се, Димо, опрости;
тя ще доде и Иринка,
със тебе да се, Димо, опрости.
Димо си мама послуша,
направи се Димо жив на умрял,
всякой си дойде да се опрости.
Ей че иде, Димо, и Иринка
със Димо да се опрости.
Отдалеч си се Диму кланяше,
от близо си се Богу молеше:
- Я вдигни, Боже, млад Димо,
дума, Боже, да му продумам!
Димо си със крак пошавна -
Иринка си там остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014