* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян си дома отиде
и на майка си думаше:
- Че как Лиляна да вида,
Лиляна, турски карамфил,
Лиляна, србски босилек,
Лиляна, пиле шарено?
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
иди си в нови чаршии,
пазари баш ми дюлгере;
иди си в гора зелена,
отсечи дърве всякакви,
изгради чешма шарена;
всичкото село ще дойде,
водица да си налее -
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки.
Белким Лиляна ще дойде.
Стоян си стана, отиде,
във тия нови чаршии,
та си пазари дюлгере;
отиде в гора зелена,
отсече дърве всекакви,
направи чешма шарена -
всичкото село отиде
водица да си налее:
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки -
само Лиляна не дойде.
Стоян си дома отиде
и на майка си думаше:
- Че как Лиляна да вида -
Лиляна, турски карамфил,
Лиляна, србски босилек,
Лиляна, пиле шарено?
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
иди си в нови чаршии,
пазари нови дюлгере;
иди си в гора зелена,
отсечи дърве всекакви,
огради нова черкова -
всичкото село ще дойде,
свещица да си запали;
и Богу да се помоли -
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки;
белким Лиляна ще дойде.
Стоян си стана, отиде,
във тия нови чаршии,
та си пазари дюлгере;
отиде в гора зелена,
отсече дърве всекакви,
огради нова черкова -
всичкото село отиде
свещица да си запалят
и Богу да са помолят;
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки -
само Лиляна не дойде.
Стоян си дома отиде
и на майка си думаше:
- Че как Лиляна да вида,
Лиляна, турски карамфил,
Лиляна, србски босилек,
Лиляна, пиле шарено?
Майка му дума, продума:
- Синко Стояне, Стояне,
иди си в нови чаршии,
пазари баш ми дюлгере;
иди си в гора зелена,
отсечи дърва всякакви,
огради нова градинка,
посади цвете всякакво -
всичкото село ще дойде
цветице да си набере -
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки,
белким Лиляна ще дойде.
Стоян си стана, отиде,
във тия нови чаршии,
та си пазари дюлгере;
отиде в гора зелена,
отсече дърва всякакви,
огради нова градинка,
посади цвете всякакво -
всичкото село отиде
цветице да си набере:
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки -
само Лиляна не дойде.
Стоян си дома отиде
та па се болен разболя -
люта го треска разтресе
и на майка си думаше:
- Че как Лиляна да вида,
Лиляна, турски каранфил,
Лиляна, сръбски босилек,
Лиляна, пиле шарено?
Майка му дума продума:
- Синко Стояне, Стояне,
това ли да те науча?
Иди си в нови чаршии,
купи си черно платенце
и се на умрял преправи -
всичкото село ще дойде
със тебе да се опрости,
свещица да ти запали -
ем черноочки невести,
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки,
белким Лиляна ще дойде.
Стоян си майка послуша,
отиде в нови чаршии,
купи си черно платенце,
отиде в нова градинка,
и се на мъртъв преправи -
всичкото село отиде
със Стоян да се опрости,
свещица да си запали;
ем черноочки невести
и ваклошатки вдовици,
ем Лилянини другарки -
само Лиляна не дойде!
Лиляна майци думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
всичкото село отиде,
с Стояна да се опрости,
и аз ще, мамо, да ида
с Стояна да са опростя.
Майка Лиляна думаше:
- Не ходи, майка, не ходи -
това е жива измама!
Лиляна майка не слуша,
отиде в нова градинка,
набрала цвете шарено,
увила китка шарена.
Взема си тесте ключове,
отиде горе в чардаци,
извади бела премяна,
хубаво ми се премени.
Та па си увзе китката,
отвзе свещица восъчна,
та па си стана, отиде
край Стоянова градинка.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ева Лиляна че иде!
Лиляна вляла в градинка,
при Стояна си отиде,
китка на гърди остави,
восъчна свеща запали.
Лиляна се е навела,
във очи да го целуне -
Стоян се от сън събуди,
Та па си стана на краки
и си Лиляна той хвана,
та па си дума, продума:
- Либе Лилянке, Лилянке,
че какво да ти направя,
че какво да ти аз сторя!
Лиляна дума, продума:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е майка ми,
че ме на хоро не пуща,
нито на вода да ида,
нежели при теб да дойда!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014