* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Проводи Стоян, Стояне,
за Калинка, мома хубава.
Мама и тейко даваха,
сама го Калинка не рачи.
Стоян се чуди и мае,
как Калинка да измами,
измами, да я завлече.
Заправи Стоян, Стояне,
всред село чешма голяма,
всички на чешма да идат,
Калинка и тя да иде.
Всички моми отишли,
сал Калинка не е отишла.
Стоян се чуди и мае,
какво да прави, да стори,
как Калинка да измами,
измами, да я завлече.
Заправи Стоян, Стояне,
всред село църква голяма,
всички на църква идат,
да й дадат свещ, да запалят,
дано Калинка да иде,
зам да я Стоян завлече.
Всички моми отишли,
отишли свещ да запалят,
сал Калинка не е отишла.
Стоян се пак чуди и мае,
и на майка си думаше:
- Мамо ма, стара мамо,
ма какво да правя, да сторя?
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да е майка мащеха,
на акъл ще те научи.
Стори се, синко, престори,
здрав-болнав, синко, жив-умрял;
всички при тебе ще дойдат,
ще дойдат свещ да запалят.
Калинка и тя ще дойде,
с тебе прошка да вземе.
Стоян мама си послуша.
Стори се Стоян, престори,
здрав-болнав Стоян, жив-умрял,
всичките моми отишли,
Калинка и тя отишла,
със Стоян прошка да вземе.
Таман се калинка наведе,
да си свещ запали,
Стоян се на крака изправи,
и си Калинка улови.
Мило я Стоян прегърна
и на Калинка продума:
- От сега си моя, Калинке!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014