* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Рада си платно белеше
на тиха бяла Дунава.
Стоян по края вървеше
и си шилета пасеше.
Стоян на Рада думаше:
- Радо мо, къзъм Радо мо,
хад' да са двама залюбим,
докат си платно обелиш!
Че са двамата залюбили,
любили ми се и лъгали,
докат се платно обели.
Радка си у тях отиде,
Стоян се чуди и мае,
къде си Рада да види.
Той на майка си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
како да сторя, направя,
къде си Рада да видя?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
макар че съм ти мащеха,
и туй ли да те науча?
Направи чешма голяма,
отгор чешмата градинка,
все бял маргарит насади!
Всичките моми ще дойдат,
всичките моми и булки,
булките вода ще пъльнят,
момите китки ще късат.
Че стана Стоян, отиде,
направи чешма голяма,
отгор чешмата градинка,
все бял маргарит насади.
Всичките моми надошли,
всичките моми и булки,
булките вода носеха,
момите китки беряха,
само ми Рада не дойде.
Стоян се чуди и мае,
какво да стори, направи,
къде си Рада да види.
Пак на майка си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
како да сторя, направя,
къде си Рада да видя?
Стояновата майчица,
тя на Стояна пак дума:
- Стояне, сино Стояне,
здрав се на болен направи,
жив се на умрял престори!
Синките моми ще дойдат,
свещица да ти припалят,
белким и Рада ще доде.
Стоян майка си послуша,
здрав се на болен направи,
жив се на умрял престори,
и си камбана ударили.
Като ми Рада зачула,
най-напред Рада отиде.
Кат си вратата отворила,
викнала и заплакала:
- Стояне, любе Стояне,
знаеш ли, любе, помниш ли,
като се двама любихме,
край тиха бяла Дунава!
Като я Стоян той зачу,
и си на крака той стана,
и си я Рада прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014