* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Люби Никола Люлянка,
люби я девет години,
мами я осем месеца,
не можал да я измами.
Едничка китка да й вземе,
едничка китка сминова,
сминова, смин босилкова.
Тя барем да е съде сминова,
половинката - сух пелин.
Николова буля думаше:
- Я бре, драгинко Никола,
и туй ли се чудом чудиш,
и туй ли да те науча.
Докарай стадо край село,
край село, край Люлянини.
Легни, ен-кехайен, та умри.
Прати другари в село,
селяни хабер да сторят,
селяни, селски кметове.
"Търчете, хора селяни,
чобан Никола загина,
стадо му беглик отвзели!"
Всичките чули, разбрали,
горка Люлянка не чула,
не чула, нито търчала.
Дорде Лиляна разбере,
вълкът й в къща увлезнал,
три чифта чехли скъсал,
четири жълти местьове.
Тогава Люляна разбрала,
прескокна в горна градина,
набрала цвете всякакво,
вити ми китки извила
и при Никола отишла.
Седнала китки да реди,
редила и ги изредила.
Викала, така заплакала:
- Никола, любе Никола,
какво е това нещо, любене,
любене, незабравяне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014