* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Михаиле, млад неженен!
Заженил се Михаил,
засака си тая лепа,
тая лепа бела Рада,
он я сака, она нече.
Па се чуди млад Михаил,
що да чини с тая лепа,
с тая лепа бела Рада.
Па свика ми стари жени:
- Па-старите - майки да сте,
по-малите - сестри да сте,
кажете ми що да чиня,
що да чиня, що да правя
с тая лепа бела Рада,
я я сакам, она нече!...
А жени му говореха:
- Михаиле, млад неженен,
пущи коса за година,
па се умий и оплети,
ситно-тънко, как девойка,
облечи си свилно рухо,
свилно рухо невестинско,
па си вземи двете стомни,
двете стомни, зелените,
па си затни до три китки,
до три китки босилкьови,
па си иди студна вода.
Па замини покрай порти,
па почукни и извикай:
"Ой, сестрице, бела Радо,
ай д' идеме студна вода!"
Михаил жени послуша,
и на Рада си извика,
а сестрица му говори:
- Ей тизека, невестице,
азе съм си, бре, донела,
ама би я изсипала,
сал със тебе да си ида!
Разсипа си сестричица,
разсипала студна вода,
па си пойде с невестица,
с невестица чак на вода.
Невестица му говори:
- Ей тизека, сестричице,
сестричице, бела Радо,
да е тува млад Михаил,
що би, море, учинила?
Сестричица му говори:
- Имам гласа, че да викам,
имам бракя, че ме чуят!
Има гласа - не викала,
има бракя - не я чули.
Не е била невестица,
но е било млад Михаил...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014