* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Мори, Радо, бела Радо,
бела Рада от Белграда!
Димитрия от София
засака си бела Рада,
он я сака, она нече.
Бега Рада у Тетово,
у Тетово, у тетка си;
там седела три години,
там е ткала, там е прела,
там правила тънки дари,
тънки дари и кошули.
Па се чуди Димитрия,
що да чини, що да прави,
како Рада да си вземе.
Я стрина му говореше:
- Е тизека, Димитрийо,
и това ли да те уча,
да те уча, да науча?!
Направи се млад калугер,
пущи коса за година
и другата половина,
па си стани, па си ойди
у Тетово на чешмата,
дека моми вода лият
и невести ризи перат!
Направи се млад калугер,
па си стана, та си ойде
у Тетово на чешмата.
Попраша си малки моми:
- Коя мома Радо викат?
Макя му е много болна,
мене ме е брат хванала,
да си водя бела Рада,
да я водим да я види!...
Я Рада му говореше:
- Уйкице ле, мила уйкье,
почекай ме още малко,
да отнесем тетки вода,
да си кажем на тетка ми...
Отдалек иде и вика:
- Теткице ле, мила тетко,
мама била много болна,
калугер е брат хванала,
да ме води - да я видим!
Па се върна на чешмата,
и на уйкя си говори:
- Айде сега, мили уйкье,
айде сега да идеме...
Па станаха, па пойдоя.
Кога било насред пъто,
насред пъто у гората,
проговори млад калугер:
- Мори, Радо, бела Радо,
сега да е Димитрия,
що би, Радо, ти чинила?
Проговори бела Рада:
- Имам гласи, че да викам!
Проговори Димитрия:
- Викай, Радо, колко можеш,
това не е млад калугер,
това си е Димитрия,
Димитрия от София!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014