* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян майка си думаше:
- Кажи ми, майко, научи,
как да си взема Лиляна.
Лиляна, севда голяма,
Лиляна, агне галено,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, ружа румена,
като майско цвете в градина?
Майка на Стоян думаше:
- Уча те, синко, казвам ти,
аз ще ти, майка, поръчам
на два терзии премяна,
хубаво да се премениш.
С меден кавал засвири
и край Лилянини мини.
Щом те зачуе Лиляна,
право при тебе ще дойде.
Стоян майка си послуша
и се хубаво премени,
с меден кавал засвири,
край Лилянини отиде.
Всичките нейни другарки
те при Стояна излизат.
Само Лиляна не излезе,
че майка й е мащеха.
Тя я никъде не пуща,
отвън портата да излезе.
Стоян майка си дума:
- Кажи ми, майко, научи,
как да си взема Лиляна.
- Уча те, синко, казвам ти,
да станеш, синко, Стояне,
да идеш далеч в чужбина.
Спечели тежко имане,
ела си сгради направи
с дванайсет кубета,
с камбани ги нареди.
Като забият всичките,
цялото село ще екне.
Малко и голямо ще дойде,
Лиляна и тя ще дойде,
свещица да си запали,
че е Лиляна останала
на три ми часа сираче.
Стоян майка си послушал.
Далеч в чужбина заминал,
тежко имане спечелил,
големи сгради направил
с дванайсет кубета
и ги е с камбани наредил.
Като всичките екнали,
цяло се село извървя.
Мало й голямо отиде,
само Лиляна не отиде,
че е майка й мащеха -
тя я никъде не пуща,
отвън портата да излезе.
Стоян си сълзи ронеше
и на майка си думаше:
- Харам да ми е, майко, кърмата,
дет си ме, майко, кърмила.
Не зная какво да правя,
как да си взема Лиляна.
Майка Стояна думаше:
- Не плачи, синко, Стояне,
пак ще те майка научи,
как да си вземеш Лиляна.
Я слушай, синко майка си -
жив на мъртъв престори,
та легни насред дворове,
а майка ще те покрие
с тънко платно свилено.
Свещица ще ти запаля,
ще викна жално да плача.
Цялото село ще дойде,
Лиляна и тя ще дойде,
с тебе да се опрости.
Стоян майка си послуша.
Жив на мъртъв се престори,
а майка му го покрива
с тънко платно свилено.
Викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
нали ти казах аз, чедо,
да не се влюбиш в Лиляна.
Нейната майка мащеха,
тя я никъде я не пуща
отвън портата да излезе.
Тя има също дъщеря,
но тя е грозна грозотия.
Затова измъчва Лиляна,
затуй я нийде не пуща.
Да не я виждат хората
и кат се чудят да думат,
каква я е майка раждала,
хубост, красота голяма,
лице й кат гюл трендафил.
Лиляна като зачува,
че е Стоян починал,
тя на майка си думаше:
- Досега съм те слушала,
сега не ще те послушам,
със Стояна ще се опростя!
Дордето това издума,
черна си кърпа забради
и при Стояна отиде,
и на майка му продума:
- Майко ле, ти, Стоянова,
да хванеш двама ергени,
ергени, млади дюлгери,
ковчега, майко, да правят,
за двама души да хваща,
че ние млади отиваме.
И го с цветя окичи,
и викнала жално да плече:
- Либе Стояне, Стояне,
хатър да не ти остане.
Нали знаеш, любе,
че майка ми е мащеха.
Тя ме никъде на пуща,
отвън портата да излезя.
Много ми мъчно, Стояне,
когато вечер идваше,
с меден кавал свиреше,
мене ми сърце плачеше.
Кат слушал Стоян тез думи,
нали се много нажали,
не можал Стоян да търпи
и се из платно надигнал.
Нежно Лиляна прегърнал,
че си я за ръка улавя,
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, отмяна,
за мене нова премяна
взех си, майко, Лиляна,
на сърце севда голяма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014