* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Седи Стоян на карабой,
ем пие вино червено,
ем гледа моми хубави.
Харесал Стоян, балдисал,
хубава бяла Пенчица.
Моли я да му пристане,
не рачи, клета й вяра,
не рачи, каил не става,
без гримни холам, без гердан,
я кован колан на кръста,
я кован колан на кръста,
я сребърен пръстен на пръста.
Стоян селяни думаше:
- Селяни, селски кметове,
какво да правя, да сторя,
да си Пенчица отвзема?
Селяни думат Стояна:
- Стояне, холам, Стояне,
и туй ли тебе да учим?
Запали момини дворове
от четирите краища,
да излезе мома да гаси,
сама мома ще дойде,
на вратника да похлопа:
"Отвори, любе, портата,
аз съм си твоя и твоя,
на рало съм ти писана,
на ръжника ти ляна!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014