* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Димо, Димо, левент Димо.
Димо шета джан Елена,
лю е шета, она не знае.
Чудил се е левент Димо
що да прави, що да стори,
как да види джан Елена.
Заградил я Димо, изгради я -
нова чешма варосана,
нова чешма белосана.
Чучури й сребърни,
коритата й коситрени,
свят се бере да я гледа,
джан Елена не отива.
Пак се чуди левент Димо,
що да прави, що да стори.
Изградил е нова църква,
с тамян е изградена
и с восък покриена -
колизми й сребърни,
свят се бере да я гледа,
джан Елена не отива.
Направил се здрав, та болен,
здрав, та болен, жив, та умрял,
джан Елена си отиде
с най-голямата ламбада.
- Ах, Димо, Димо, аз те знам,
ти си жив, та умрял!
Тогава стана левент Димо,
та прегърна джан Елена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014