* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Залиби Стоян Иринка,
залиби и засака я;
макя Иринка не дава.
Макя на сваи говори:
- Не дам си Иринка Стояну,
че Стоян е бекрия,
бекрия, още кавгаджия -
запара вино да пие -
па че да се напие,
за аспра ракия да пие -
па че да се напие!
Макя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я иди доле у Романия,
увземи брези биволи
със позлатени чулове,
увземи кола железни,
накарай мермер камъни,
издигай чешма шарена
със деветдесет шопури,
със осемдесет корита.
Сите моми да дойдат,
вода студена да налеят;
и Иринка ще, синко, да дойде!...
Свите са моми дошли на вода,
макя Иринка не пуща,
макя Иринки говори:
- Седи си, дъще Иринке,
това е върла измама,
измама, дъще, облага!
Макя Стояна учеше:
- Синко Стоене, Стоене,
накарай мермер камъни,
иззидай църква шарена
със деветдесет кубета,
със седемдесе олтаря;
свите ще моми да дойдат,
ще дойдат да се комкуват,
и Иринка ще, синко, да дойде!
Свите са моми отишли,
отишли да се комкуван,
само Иринка не дойде...
Макя Иринки говори:
- Седи си, дъще Иринке, не ходи,
това е върла измама,
измама, дъще, облага!
Макя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я легни, синко, та заспи,
от жив се на мъртъв престори;
мама ще рано да стане,
па ще се мама провикне,
провикне, синко, заплаче:
"Синко Стояне, Стояне,
Стояне, един у макя,
защо ме, синко, оставяш,
защо ми, синко, умираш?!
Снощи си жив-здрав замръкна,
а сега мъртъв осъмна!
Свите ще моми да дойдат,
дано и Иринка да дойде...
Свите са моми отишли,
Иринка на макя си говори:
- Мале ле, стара майчице,
снощи е Стоян замръкнал,
отзаран е мъртъв осъмнал.
Свите са моми отишли,
и азе ще, мамо, да идем!
Макя Иринки говори:
- Дъще Иринке, Иринке,
увлезни в нова градина,
набери цвекье свекакво,
изкити китки мешани,
па иди, синко, при Стоян!
Увлезнала Иринка в градина,
набрала цвекье свекакво,
изкитила китки мешани,
па е при Стояна отишла.
Както е Иринка увлезнала,
увлезнала, та па заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
що ти са крака на поод,
що ти са ръце на пофат,
що ти са уста на дума,
що ти са очи на поглед?!
Таман е това изрекла,
Стоян се на крака изправи,
та е Иринка прегърнал
и на попове думаше:
- Попове, стари кметове,
менявайте опело с венчило!
Попове са Стояна послушали,
менили опело с венчило,
та са Стояна с Иринка венчали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014