* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Майчинко, мила майчинко,
мене се мома насмела,
как да хи найда колая -
дали я на вода претека,
дали я на плевна зачува.
- Сино ле, мили сино ле,
не мой на вода й претица,
не мой на плевна й зачува.
Нарами, сине, ихрама,
иди си, сино, на Драма;
докарай, сино, кумаши,
отвори, сино, дюкяни,
всички девойки ще дойдат,
Сърма девойка ще дойде...
Що рекла майка, направи:
- Майчинко, мила майчинко,
всички девойки дойдоха,
Сърма девойка не дойде...
Та се е задала, подала,
Сърма девойка отгоре,
из тая Перин планина,
със три девойки вървеше;
една й крила повдига,
друга й пътя размита.
Та на дюкянджия продума:
- Ой ми те тебе, дюкянджи,
имаш ли бяла коприна,
червена, жълта и зелена?
Я той хи вели-говори:
- Девойко, мила, хубава,
девойко, бяла-румена,
влезни, девойко, отбирай,
имаме всичко, що тераш!
Влезла е Сърма девойка,
дюкянджи хитър, прехитър,
кракна капия, затвори,
девойка вътре остана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014