* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Никол на мама думаше:
- Мамо льо, мамо милинка,
ся става девет години,
как си Лилянка залюбих,
чудя са, мамо, мая се,
как да й взема китката.
Мама на Никол думаше:
- Никола, синко Никола,
макар да й майка мащеха,
мама ще да те научи,
как да й вземеш китката.
Докарай стадо край село,
край село, край градината,
здрав се на болен направи,
болен се умрял престори,
пък твойто малко чираче,
то да се изясно провикне:
"Чувайте, хора селяни,
чобан си Никол почина!"
Цялото село ще дойде
със тебе прошка да вземе,
Лилянка и тя жа дойде,
със тебе прошка да вземе.
Никол майка си послуша,
докара стадо край село,
край село, край градината,
здрав се на болен направи,
болен се умрял престори.
Негово малко чираче,
той се изясно провикна:
- Чувайте, хора селяни,
чобан си Никол почина.
Цяло се село събрало
със Никол прошка да вземе,
със китки да го накичи.
Лилянка, мома хубава,
тя в Николови отишла,
със Никол прошка да вземе.
Като във къщи увлиза,
викнала, та заплакала:
- Никола, любе Никола,
добре че умре, Никола,
да се Лилянка находи
по твоите дълги пътеки!
Сяпна се Никол, събуди
и си Лилянка улови,
че й китката отвзема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014