* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Димитър майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
учи ме, майчо, научи,
какво да правя, да сторя,
да взема мома Величка,
че ми е много миличка?
Майка Димитър думаше:
- Сино Димитре, Димитре,
и туй ли да те науча -
изкарай камък мермерен,
огради чешма шарена,
и край чешмата градинка,
в градинката - ситно цвете,
та че се викни, провикни:
"Чуеш ли мало, голямо,
Димитър чешма огради,
от хубав камък мермерен!"
Всички ще чуят да дойдат,
Величка, мома хубава
и тя ще чуе да дойде,
водица да си налее
и ти я хвани за ръка.
Всички са чули, отишли
водица да си налеят.
Величка, мома хубава,
чула е, ма не отишла.
Пак си Димитър питаше:
- Учи ме, майчо, научи,
как да си взема Величка?
- Сино Димитре, Димитре,
я стани рано в неделя,
че се на умрел престори,
я ще се викна провикна:
"Чуеш ли, мало голямо,
че се Димитър помина!"
Всички ще чуят да дойдат,
Величка, мома хубава,
и тя ще чуе да дойде.
Всички са чули, отишли
цветица да му занесат.
Величка, мома хубава
и тя се в черно облече,
отива свещи да пали;
таман му свещен запали,
Димитър стана от легло,
та хвана мома Величка
за ръка, за вита гривна.
Пуста се гривна откъца,
та си Величка избяга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014