|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Никола вара Лиляну,
вара ю - не превара ю,
краде ю - не украде ю,
лъга ю - не излъга ю,
сака ю - не дадоше му ю.
Леже Никола, та умре.
Пай виче макя Николи:
- Бре, варай, леле, до Бога,
бре варай, село големо -
здрав ми Никола замърче,
мъртъв Никола осъвну!
Дочула ю е Лиляна,
усука тънку свечицу,
бел покров тури под мишку,
през село иде Лиляна,
у рукье носи босиляк.
Удри Николу по образ:
- Бог да те прости, Николо,
сака ме - не дадоше ме,
вара ме - не превара ме,
краде ме - не украде ме,
лъга ме - не излъга ме!
Тъгай си рипи Никола,
вати Лиляну за руку:
- Я това сакам, Лиляно!
Сама ги църква венчала
и литургию служила...
Ярловци, Трънско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 19, № 13 - "Никола
прелъгва Лиляна").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|