* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Пасъл Никола две стада,
пасал ги, недопасал ги,
агнил ги, недоагнил ги.
Лиляна му се подсмяла:
- Ден гиди, гиди, Никола,
Никола, вакъл овчарьо,
люби ме девет години,
мами ме осем недели,
не можа да ме измамиш,
едничка китка да вземеш,
я едно перо жераво!
Никола лели думаше:
- Лельо ле, мила лельо ле,
Лиляна ми се подсмяла,
що да й сторя на смеха?
Леля Николу думаше:
- Никола, лели, Никола,
и тва ли да те науча -
помами стадо край село,
край Шишковата кория,
че си научи, научи
малко момче удаджийче,
удаджийче, кавалджийче,
сред село телал да вика:
"Чувайте, мало й голямо,
чувайте, та се чудете,
чобан Никола загинал,
стадото му останало
по орли и по гарвани,
вървете да го споделим!"
Отде го зачу Лиляна,
метнала дюлбен на глава,
обула чехли на крака,
прескокна малка градинка,
та набра цвете всякакво,
че при Никола отиде,
отдалеч иде и плаче:
- Ден гиди, гиди, Никола,
гиди, Никола, вакъл овчарьо,
люби ме девет години,
не можа да ме измамиш,
едничка китка да вземеш,
я едно перо жеравно!
Никола метна платното,
та си Лиляна улови.
Селяни ръце плеснали,
плеснали, та се засмели,
кой се Николу надявал,
та си Лиляна измами.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014