* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Пасъл Никола две стада,
пасъл ги, недопасъл ги,
ягнял ги, недоягнял ги.
Лиляна му са й подсмяла.
Никола дума леля си:
- Лелю льо, мила лелю льо,
Лиляна ми са й посмяла,
що да хи сторя на смеха,
да хи се смеят хората?
Леля Никола думаше:
- Никола, лелин Никола,
и тва ли да те науча.
Помами стадо край село,
край Шишковата кория,
че си научи, научи
малко момче юдаджийче,
юдаджийче, кавалджийче
сред село телал да вика:
"Чувайте, мало й голямо,
чобан Никола загина.
Стадото му й останало
по орли и по гарвани,
вървете да го споделим."
Отде го зачу Лиляна,
метнала й дюлбен на глава,
обула чехли на крака,
прескокна в малка градинка,
та набра цвете всякакво,
че при Никола отиде.
Отдалеч иде и плаче:
- Ден гиди, гиди, Никола,
Никола, вакъл овчарю,
люби ме девет години,
мами ме осем недели,
не можа да ме измамиш,
едничка китка да вземеш,
я едно перо жераво.
Никола метна платното,
та си Лиляна улови
и си със ръце плеснали,
плеснали, та се засмели.
Той се Никола надявал,
да си Лиляна измами.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014