* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Лиляна, мома хубава,
Лиляна, агне галено,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, турски трендафил,
Лиляна, гръцки босилек!
Стоян на мама думаше:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна,
Лиляна мома хубава!
Майка Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
иди си, сино, далече,
работи мало та много,
работи до три години,
спечели тежко имане
и па са назад завърни.
Направи чешма шарена,
докарай вода студена,
всичките моми ще дойдат,
студена вода да вземат,
цветята да си полеят.
Белки Лиляна ще дойде!
Стоян майка си послуша,
та си забягна далече,
работи до три години,
спечели тежко имане
и пак са назад завърна.
Шарена чешма направи,
докара вода студена.
Всичките моми дойдоха,
студена вода да вземат,
Лиляна мома не дойде,
че й е майка мащеха,
тя га нийде не пуща.
Стоян си жално заплака
и пак на мама думаше:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, агне галено!
Майка Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
направи църква голяма
със дванайсет кубета
и със двадесет камбани!
Всичките хора ще дойдат,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Белки Лиляна ще дойде!
Стоян майка си послуша,
направи църква голяма
със дванайсет кубета
и със двадесет камбани.
Всичките хора дойдоха,
свещица да си запалят,
на Бога да са помолят,
Лиляна мома не дойде,
че й е майка мащеха,
тя га нийде не пуска.
Стоян си жално заплака
и на майка си думаше:
- Учи ме, мале, научи,
как да си взема Лиляна,
Лиляна, мома хубава!
Майка Стояну думаше:
- Пак ща те, мама, науча,
стори се живо-умряло,
та ще те майка покрие
със тенко платно смилено
и ще си жално заплаче,
бели си ръки ще кърши.
Всичките хора ще дойдат,
свещица да ти запалят,
от тебе прошка да вземат.
Белки Лиляна ще дойде,
ти га за ръка улови
и на попове продумай:
"Стига пейте на мъртвило,
обърнете на венчило!"
Стоян си майка послуша,
стори се живо-умряло,
та си го майка покрила
със тенко платно смилено
и си му жално заплака,
бели си ръки закърши.
Как си дочула Лиляна
и на майка си казала:
- Се те съм, мамо, слушала,
сега не ща те послуша,
и аз при Стоян ще ида,
от Стоян прошка да взема,
че се сме много любили,
цели ми девет години.
И си тръгнала Лиляна,
и при Стояна отиде.
Кат са Лиляна наведе
свещица да му запали,
и на Стояна думаше:
- Прости ми, либе, прости ми,
не можах, Стояне, да дойда,
чешмъта да ти погледа,
че ми е майка мащеха.
Не можах, Стояне, да дойда
свещица да си запаля,
на Бога да са помоля,
че ми е майка мащеха.
Стоян под платно подскочи,
че си Лиляна улови
и на попове думаше:
- Попове, мори, дякове,
стига пейте на мъртвило,
обърнете на венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014