* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Иванчо дума мамо си:
- Мамо мо, стара майчице,
аз ще те, мамо, попитам,
ти да ме, мамо, научиш,
как да излъжа Иринка,
у нази да я доведа.
Иванчовата майчица,
тя на Иванча думаше:
- Иванчо, сине едничък,
макар да съм ти мащеха,
аз ще те, синко, науча.
Ако ме, сине, послушаш,
направи чешма сред село,
с позлатени чучури.
Цялото село ще дойдат,
студена вода да вземат,
най-подир, сине Иванчо,
ще дойде мома Иринка.
Иванчо майка послуша,
направи чешма сред село,
с позлатени чучури.
Цялото село отиде,
студена вода да вземе.
Най-подир иде Иринка,
с бели менци на рамо,
шарена стомна в ръката.
Като я видял Иванчо,
бързо на чешма поседнал.
Иринка вода налива,
а лицето й грееше,
златни чучури надгрява.
Иванчо тихом продума:
- Иринке, любе Иринке,
хай да ми, любе, пристанеш,
у нас да те заведа.
Иринка глава повдигна,
Иванча в очи погледна,
крехкичко се е замяла
и си бакъри сложила,
и на Иванча пристанала.
Иванчо я в къщи заведе,
като до порти стигнали,
порти се сами отворили;
кога в двора влезнали,
цялото дворе грейнало.
Иванчовата майчица,
тя през пенджер гледаше,
бързо навън излязала,
да си Иринка посрещне.
Иринка й ръка целуна,
поклон доземи направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014