* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Уилен Стоян, уилен,
уилен дойде код майкю.
Стояну майкя говори:
- Синко Стояне, Стояне,
що си ми, синко, уилен?
- Уилен, мале, та яко!
Девет се годин минуше,
кво смо се с Еринку видели,
Еринку макя не пуща!
- Синко Стояне, Стояне,
улезни у шес зевника,
нагреби жълти кременци,
нагреби бели барбутке,
откупи тия цинцари,
прокопай Пирин планину,
па си отиди, отиди
селото, Еринкиното,
па направи чешму шарену,
шарену, още писану.
Сви че ти на воду дойду,
и Еринка че да дойде.
Стоян си майкю послуша,
улезна у шес зевника,
нагребе жълти кременци,
нагребе бели барбутке,
та окупи тия цинцари
и прокопа Пирин планину.
Па си отиде селото Еринкино,
направи чешму шарену,
шарену, още писану.
Сви му на воду дойдоше,
Еринка макя не пуща.
Стоян си код макю дойде,
и макя си га питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що си ми, синко, уилен?
- Уилен, мале, та яко -
Еринку макя не пуща!
- Синко Стояне, Стояне,
улезни у шес зевника,
нагреби жълти кременци,
нагреби бели барбутке,
откупи тия цинцари,
прокопай Пирин планину,
па си отиди, отиди
селото, Еринкиното,
направи църкву шарену,
шарену, още писану;
сви че ти у църкву дойду,
и Еринка че ти у църкву дойде!
Стоян си майкю послуша,
улезна у шес зевника,
нагребе жълти кременци,
нагребе бели барбутке,
та окупи тия цинцари
и прокопа Пирин планину.
Па си отиде селото Еринкино,
направи църкву шарену,
шарену, още писану.
Сви му у църкву дойдоше,
Еринка нема, та нема -
Еринка макя не пуща.
Уилен Стоян, уилен,
уилен дойде код майкю.
- Синко Стояне, Стояне,
що си ми, синко, уилен?
- Уилен, мале, та яко -
Еринку макя не пуща!
- Синко Стояне, Стояне,
улезни у шес зевника,
изведи коня доброга,
па отиди, отиди
у селото Еринкино,
па легни болен, та умри -
тогай че Еринка да дойде!
Стоян си макю послуша,
улезе у шес зевника,
изведе коня доброга,
па си отиде, отиде
у селото Еринкино,
па леже болен, па умре.
Еринки дружке доказале,
че Стоян дошъл и умрел.
Еринка макя думаше:
- Еринке, синко Еринке,
отрежи платно за покров,
усучи свечу ваклию,
па че да Стояна д' идемо,
Стояна да си видимо.
Еринка си от порти зарова:
- Дигни се, Стояне, да те видим,
че те не видо живога,
бръм мъртвога да те видим!
Еринку се макя идеше,
па си Еринки думаше:
- Черко Еринке, Еринке,
по-назад, синко, по-назад,
че ми е у рукете на поват,
че ми е у ногите на поод,
че ми е у очите на поглед!
Дорде Еринки макя издума,
Стоян си рипи от землю
и си Еринка грабна,
и гю на коня укачи
и си код макю отиде.
- Излезни, мале, излезни,
отвори ми нови порте,
съг ти уилен не идем,
съг ти Еринку водим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014