* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Ой, Марко, Марко, Марко делийо,
Марко делийо, дели канлийо.
Засака Марко хубава Яна,
Марко я сака, Яна го не ще:
"Не ща те, Марко, не ща те, лудо!"
Па тръгна Марко низ равни друми,
срещу му идат четири жени.
Марко на жени тийом говори:
- Бре, леле варе, четири жени,
ако сте стари - баби да ми сте,
ако сте средни - стрини да ми сте,
ако сте млади - каки да ми сте!
Я ми кажете, какво да чина,
какво да чина с хубава Яна,
какво да чина, как да я видя?
Жени на Марко тийом говорят:
- Извади, Марко, от Дунав вода,
от Дунав вода, от море пясък,
направи, Марко, шарена чешма,
свет да се сбира, чешма да гледа.
Ега излезе хубава Яна!
Яна е била хитра, разумна -
облече Яна снашино рухо,
на глава сложи снашин прочелник,
на ръце тури снашини гривни,
па е отишла на нова чешма.
Марко си Яна никак не позна,
никак не позна, никак не узна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014