* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Скарали ми се, скарали,
Димова мама и Димо.
Ко дума Димо мама си:
- Мали мо, мила майчице,
що си ме грозен гледала,
грозен, мале мо, и черен?
Не мога на хоро да ида,
момите ми се присмиват.
Отдалеч като ме видят,
видят ме и ми подвикват:
"Ей го де й, иде Димо,
черен е като циганин,
грозен е като татарин.
Считали ли го за ерген,
либета ли го залюбили?"
Най-много, мамо, ми се смее
от момите Рада Попова.
Димова мама думаше:
- Макар да съм, мама, мащеха,
пак ще те, мама, науча.
Направи чешма сред село,
край чешмата калдъръм.
Всичките за вода ще дойдат,
и Рада, мама, ще дойде,
на Рада глава да отрежеш.
Да знае, мама, да помни,
как се на ерген присмива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014