|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
- Барем си ерген, мамо, походих,
хубави моми полюбих,
все малки и все подявки...
Залюбих, мамо, Иринка,
Иринка, бела гъркиня,
любих я, мамо, лъгах я,
кога на годеж запратих -
Иринка плаче, та не ще!
Майка си Димчо думаше:
- И да съм, майко, мащеха,
на зло не ще, синко, научи,
на добро ще те научи -
я се направи, Димчо, жив-умрел,
да дойде малко, голямо,
свещица да ти запали,
та дамно дойде Иринка,
та ще Иринка уловим!
- Ергенлък било, мамо, пашалък,
моминство било везирство!
Да знае мома, да знае,
да знае да се не жени -
как цъфти ружа в градина,
тъй цъфти мома при майка;
как съхне трева без вода,
тъй съхне млада невеста
при свекър и при свекърва,
при зълви и при етърви...
Етрополе, Ботевградско; сватбена - на пармаците и на ресането
(Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=2229> 20.01.2014);
контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|