* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учим те, синко, казвам ти,
Диляну да узнеш,
че она е една на майка,
па е турски карамфил,
гръчки босилек!
- Кажи ми, мале, створи ми,
кво да направим - Диляну да узнем,
че е Диляна една на майка?
- Направи, синко, черква шарена,
всички че моми у черква да дойду.
Стоян си майку послуша.
Свите моми дойдоше,
само си Диляну мати не пуска,
че това е голема измама.
- Кажи ми, мале, створи ми,
какво съг да правим?
- Направи, сине, чешма шарена,
всички моми че на воду да дойду,
и Диляна че на воду дойде.
Всички моми за воду дойдоше -
само си Диляну мати не пуща.
- Кажи ми, мале, створи ми,
какво съг да правим?
- Я изори, сине, големата нива,
па кат стане нива за жътва -
майка че цело село да викне.
Кому колко че плащам,
а Диляну че скупо да платим.
Нива за жетву станала,
цело село е събрала,
но Диляну си майка па не пуща.
- Черко Диляно, Диляно,
това е голема измама!
Стоян си па майку пита:
- Кажи ми, мале, поучи ме,
какво съг да правим,
туа Диляну да узнем?
- Я легни, сине, в собата,
майка че ти прикрие с бело платно
и че навън да повикам:
"Събирайте се, ергене и девоке,
че ми е Стоян умрел!"
Събрали се ергене и девоке,
а Диляну си мати па не пуща.
Диляна майку не слуша,
а при Стояна отишла -
и за Стояна оженила.
Девет години се водили -
никаква рожба не родише.
Стоян си на Диляну продума:
- Диляно, либе Диляно,
девет години се водимо,
рожба си немамо.
Я съм, Диляно, поръчал
да дойду касапи,
да заколю ялова крава.
Утре се, Диляно, рано вдигни,
хубаво се премени
и хубави гостби наготви.
Касапина дойдоше, а Стоян рече:
- Айде, тежък обед да правимо,
па после че ялову краву да колямо.
Диляна си в къщи седеше
и обед слагаше.
На Диляну Ангел казувал
да почака още три месеца
и че родиш мужко дете.
Она си на Стояна казала:
- Що ме, Стояне, не почакаш
дор три месеца още,
я че мъжко дете да родим.
А Стоян отговаря:
- Я съм чекал девет години,
я касапи ударете, отдоле,
отдоле - нагоре да видим
какво й е сърцето
дали е мъжко ил женско.
Кат касапи Диляну разпради
видели мужко дете -
на чело му ситно писмо писано,
у руке му златна ябълка.
Стоян си писмото прочел,
а в писмото било писано,
че това дете сираче че бъде,
сираче без баща и майка.
Тогай е Стоян ножове от касапи увзел,
увзел и си главу отрезал.
- Лежи, Диляно, да лежимо
дете че ни сираче расте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014