* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян Петкана залъга,
малко се нещо лъгаха,
за малко, за девет годин,
кога десета постъпи
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
айде се, мома, вземемо.
Петкана Стояну говори:
- Либе Стояне, Стояне
мен мама за теб не дава!
Викнал е Стоян, заплакал:
- Мале ле, слара майчице,
ка ще ме, мале, научиш,
Петкана да си доведа?
Стояновата майчица,
тя на Стояна говори:
- Мамин Стояне, Стояне,
мама е тебе родила,
мама ще тебе научи,
Петкана ка да доведеш -
откупи млого майсторе,
направи чешми шарени,
със дванайсе канели.
Всичките моми ще дойдат,
та вода да си налеят
и Петкана ще да дойде,
та вода да си налее,
а ти я, мале, улови,
та си я, мале, забради.
Стоян си майка послуша -
откупи млого майсторе,
направи чешма шарена
със дванайсе канели.
Всичките моми дойдоха,
Петкана нема да доде...
Викнал е Стоян, заплакал:
- Мале ле, стара майко ле,
защо ме, мале, превара,
та толко пари потроших?
Всичките моми дойдоха,
Петкана нема да дойде.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не плачи, мале, не лъжи,
мама ще теб да научи,
Петкана ка да доведеш -
откупи млого майсторе,
направи черква шарена,
всичките моми да дойдат
на ден Великден, на комка,
и Петкана ще да дойде
на ден Великден на комка.
Стоян си майка послуша -
откупи млого майсторе,
направи черква шарена,
всичките моми дойдоха,
Петкана нема да доде...
Стоян на майка продума:
- Мале ле, стара майко ле,
всичко те, мале, послушах,
Петкана нема моя да бъде.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Мамин Стояне, Стояне,
защо си жълто, зелено,
като зелени гущере,
като жълтите змейове?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майко ле,
че що ме питаш, ще кажа,
защо съм жълто зелено,
като зелени гущере,
като жълтите змейово,
та ти ме, мале, направи,
та аз Петкана си не взех.
Майка Стояну думаше:
- Мамин Стояне, Стояне,
заран е млада неделя,
а ти по-рано подрани,
па влезни във нови соби,
постели черги алени
и ти се, мале, премени,
па легни в черги алени,
а мама ще рано подрани,
в нова градина ще влезе
и ще да викна да плача:
"Мамин Стояне, Стояне,
мамина болест незнайна,
до снощи живо и здраво,
от заран мъртво осъмна!..."
Всичките моми ще дойдат,
Петкана и тя ще дойде.
Стоян си майка послуша,
всичко е подред подредил,
Стоянова майка викнала:
- Мамин Стояне, Стояне,
мамина болест незнайна!...
Като е занареждала,
всичко се село събрало,
Стояна мъртво да гледат.
Петкана майка попита:
- Пущи ме, мале, да ида,
че ми е Стоян починал,
пръстена да промениме,
че с душа да се опростиме.
Петканината майчица,
тя на Петкани думаше:
- Мамина бяла Петкано,
това е голема превара,
Стоян ще тебе забради!
Петкана майка не слуша,
отреза бела покривка
и викна Петкана, заплака.
От горе иде Петкана,
във ръка носи свещици,
свещици, до три кичици,
под мишка носи покривка,
като плачеше, нарежда:
- Либе Стояне, Стояне,
каква би па тая болест,
до снощи живо и здраво,
отзаран мъртво осъмна?!
Що ти са ръце на пофат,
що ти са уста на подсмиф,
що ти са очи на поглед?
Я стани, та ме улови,
улови, та ме забради!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014