* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян си майку питуйе:
- Мила ле, стара майчице,
учи ме, мме, научи ме
како да вземем Биляну,
Биляну, цвеке шарено?
Майка Стояну говори:
- Я узни, мой синко, волове,
накарай камик се мермер,
направи чушму шарену,
све че ти моме надойду,
белким Биляна че дойде.
Стоян си майку послуша,
накара камик се мермер,
паправи чешму шарену,
свете му моме дойдоше,
саде Биляна ю нема.
Стоян си майку питуйе:
- Учи ме, мале, научи ме,
кико Биляну да узнем,
Биляну, цвеке шарено?
Майка Стояну говори:
- Я узни, мой, синко, волове,
разори равни дворове,
посей си белу пшеницу,
све че ти моме, Стояне,
тъгай на жетву да дойду,
белким Биляна че дойде.
Стоян си майку послуша,
разора равни дворове,
посея си белу пшеницу,
све моме на жетву дойдоше,
саде Биляна го нема.
Стоян си майку питуйе:
Учи ме, мале, научи ме,
кико Биляну да узнем,
Биляну, цвеке шарено?
Майка Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне,
утре йе света неделя,
а ти легни, па умри,
а я че жално заплачем,
све че ти моме тегая
със свечу, синко, да дойду,
белким Биляна че дойде.
Стоян си майку послуша,
стори се Стоян на умрел,
свете су моме налезле,
налезле свече запалиле
и Биляна сака да дойде.
Биляну майка не пуща,
Биляни майка говори:
- Седи си, черко Биляно.
това йе, чере, измама!
Биляна майку не слуша,
набра си цвеке шарено
и си на цвеке говори:
- Цвеке ле, цвеке шарено,
що те садим, що те градим,
ка Стоян китку не дадо?
Биляна се оди порти зададе,
па си жално, жално заплака:
- Лъгамо се, не излъгамо се,
любимо се, не налюбимо се!
Стоян се под мустак усмину,
па си Биляну за руку улови:
- Лъгамо се, либе, и излъгамо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014