* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян майка си думаше:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна.
Лиляна, мома хубава.
Лиляна, агне галено,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, турски трендафил,
Лиляна, грацки трендафил,
Лиляна, ружа румена.
Майка Стоян думаше:
- Аз ще те, синко, науча,
как да си вземеш Лиляна.
Продай си брези биволи,
и у тия равни дворове,
направи чешма шарена,
докарай вода студена.
Всичките моми ще дойдат,
момите и още булките,
Лилянините другарки,
за студена вода да вземат.
Белки Лиляна ще дойде,
за студена вода да вземе,
па я за ръка улови,
че я при майка доведи.
Нали бе севда голяма,
Стоян майка си послуша.
Продаде брези биволи,
и у тия равни дворове,
направи чешма шарена,
докара вода студена
Всички моми са надошли,
судена вода да вземат,
Лиляна мома не дойде,
че й е майка мащеха.
Стоян майце си попита:
- Сега ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна.
Майка Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
пак ще те майка научи.
Иди ми долу в Сърбия,
спечели тежко имане.
Пък се назад повърни,
направи черква голяма,
с дванайдесет кубета,
с дванайдесет камбани.
Всички хора ще дойдат,
и мало, синко, и голямо,
черква да ти погледат.
Белким Лиляна ще дойде,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Па я за ръка улови,
че я при майка доведи.
Нали бе севда голяма,
Стоян майка си послуша.
Отиде долу в Сърбия,
спечели тежко имане,
пък се назад повърна,
направи черква голяма,
с дванайдесет кубета,
с дванайдесет камбани.
Всичко, се село провървя,
и мало, още и големо,
Лилянините другарки,
черква да си погледат.
Лиляна мома не дойде,
що й е майка мащеха,
тя я нийде не пуща.
Стоян сълзи порони,
и на майка си продума:
- Сега ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна.
Майка Стоян думаше:
- Не плачи, синко Стояне,
пак ще те, синко, науча.
Жив се на мъртъв престори,
че легни в равни дворове,
а майка ще те покрие
с това платно свилено,
факли, свещи запали,
ще викна силно да плача.
Всичкото село ще дойде,
момите, още булките.
Белки, Лиляна ще дойде,
свещица да ти запали
и с тебе да се опрости.
Па си под платно подскочи,
па я за ръка улови,
че я при майка доведи!
Нали бе севда голяма,
Стоян си майка послуша.
Жив се на мъртъв престори.
Майка го с платно покрила,
факла е, свещ запалила,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
мамина чешма шарена,
мамина черква голяма.
Всичко се село повърна,
черква да си погледат -
Лиляна, мома, не дойде,
камо ли сега да дойде,
свещица да си запали,
и с теб да се опрости!
Лиляна това дочула
и на майка си думаше:
- Все съм те, мамо, слушала,
сега не ще те послушам.
Ще ида свещ да запаля,
с Стояна да се опростя.
Кърпа си черни забради,
че си при Стоян отиде,
че му свещица запали,
и се над Стоян заплака:
- Либе Стояне, Стояне,
хатар да ти не остане.
Че ми е мама мащеха,
та мен нигде не пуща.
Не можах, либе, да дойда,
черква да ти погледам…
Стоян под платно подскочи,
и си Лиляна прегърна.
Па я за ръка улови,
че я при майка отведе,
и на майка си думаше:
- Ето ти майко отмяна,
а за мене нова премяна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014