|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка му да го научи как да измами мома
Леле, Раде, бело Раде!
Врак Мемиа Рада сака,
Рада се му откажува,
оти са си пуста рода -
двоно-тройно братучедье,
а четвърто - кумашинье.
Врак Мемиа род не знае,
и си сака бело Раде.
Пребегнало бело Раде,
пребегнало в Джумаята,
в Джумаята при тета си.
Тета й я дочекала,
дочекала, пременьила -
соблекла й бела сая,
сопашала й скутачка,
отбрадила й бели яшмак.
Облекла й моров фустан -
моров фустан джумалиски,
опашала й бела фута,
бела фута джумалиска,
забрадила й шамия джумалиска,
па я прати на хорото,
при момите джумалиски.
Игра хоро бело Раде,
игра хоро, песна пое,
пое с момите джумалиски.
Научил се врак Мемиа,
дека Раде пребегнало
в Джумаята при тета си.
Не бричи се три месеца,
та опущи брада до поясо,
та опущи коса до рамена.
Направи се църн калугер,
па си крена, та си ойде,
та си ойде в Джумаята,
в Джумаята на чешмата,
да си чека малки моми,
като лиат студна вода -
белки дойде бело Раде.
Па си дошло бело Раде.
Проговори църн калугер:
- А бре, моми джумалики,
сите ле сте долнополки,
или има горнополки?
Продумаха малки моми:
- Е тизека, църн калугер,
сите сме си долнополки,
сал е Рада горнополка.
Църн калугер проговори:
- Леле, Раде, бело Раде!
Макя ти се разболяла,
та ме брата побратими,
та ме прати да те вода -
може, Раде, и да умре.
Бела Рада отговара:
- Мили укье, калугере,
д' ида тета да попрашам -
какво тета че ми каже.
Па си крена да си ходи,
а църн калугер по нея.
На тета си Рада дума:
- Леле, тето, мила тето,
мама се е разболела,
калугер е братимила,
та е дошел да ме води.
А тета й говореше:
- Това е, Радо, измама -
седи, Радо, при тета!
Рада тета не послуша,
а си крена с църна калугера.
Щом минаа бобошевско поле,
проговори църна калугера:
- Леле, Раде, бело Раде,
да те сретне врак Мемиа,
какво, Раде, че му кажеш?
А Рада му отговара:
- Имам гласи, та че окам,
имам бракя, че ме чуят,
та че дойдат да ме отат.
Прегърна я църн калугер,
прегърна я, цалива я.
Нема гласи да си ока,
нема бракя да я чуят,
да я чуят, да я отат.
Бобошево, Дупнишко (СбНУ 42/1936, Кепов, с. 215 - "Бело
Раде и врак Мемиа").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|