* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Паша отдолу идеше,
Стоян отзаде вървеше,
пашамум хазна носеше.
Край Еленкини минаха,
край бяла тиха Дунава.
Еленка на бряг стоеше -
бяло си платно белеше.
Стоян Еленки думаше:
- Еленке, бяла, Русева,
хубаво бели платното,
на мене риза да скроиш,
на мене и на майка ми,
да скроиш и да ги ушиеш.
Еленка Стояном думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
не ми си смей, холам, в очите,
че не съм, холам, мънинка,
мънинка, още глупава.
Стоян си пътьом подмина,
та си дома той отиде
и си на майка думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
како да права, да стора,
Еленка, мамо, да взема?
Майка Стояном думаше:
- Сино ле, абре, Стояне,
и тва ли, сино, не знаиш,
и тва ли да те науча!
Направи тунджар мостове
край бяла тиха Дунава.
Там ще заминат момите,
момите и ергените,
и там Еленка ще мине.
Ти Еленка ще излъжеш,
излъжеш и я доведеш.
Стоян направи мостове
край бяла тиха Дунава;
минало мало й голямо,
минали моми и ергени,
Еленка - тя там не мина...
Стоян се назад повърна
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила, мале ле,
какво да правя, да сторя,
Еленка - тя там не мина?
Майка Стояном думаше:
- Я построй, сино, черкова,
в черкова всякой ки фляне -
старо и младо, мало й голямо,
и там Еленка ки фляне.
Стоян направи черкова,
флинало старо и младо,
флинали моми и ергени,
Еленка - тя там не фляна...
Стоян се назад повърна
и у дома си отиде.
И си на майци думаше:
- Мамо ле, мили, мамо ле,
како да правя, да сторя,
Еленка тя там не фляна?
Майка Стояном думаше:
- Сино ле, абре, Стояне,
от жив-умрял стори се,
ще дойде мало й голямо,
момите и ергените
свещица да ти запалят.
Дойдоха старо и младо,
дойдоха моми и ергени,
отзади дойде Еленка,
Еленка бяла Русева,
Стоянум свещ да запали.
Еленка свещта отвзела,
та до огъна просегна,
просегна свещ да запали.
Стоян платното отхвърля
и Еленка си прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014