* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян мами си думаше:
- Умирам, мамо, умирам,
ако Иринка не взема,
Иринка, бяло гъркинче!
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
макар да думат хората,
че съм ти, синко, мащеха -
майка мащеха не учи,
не учи, синко, не казва!
Я ела да те поуча,
наука да ми отвземеш.
Откупи отбор майстори,
захвани чушма голяма,
прави я, синко, изкарай,
да върви мало й голямо
студена вода да взема,
и моми платна да белят,
и булки ризи да перат...
И Иринка тогаз ще дойде
студена вода да вземе -
ти си Иринка улови,
и я у дома доведи.
Ще викнеш, синко, попове,
попове да ви венчеят.
Тъй ще Иринка да вземеш!
Стоян майка си послуша,
откупи отбор майстори,
захвана чешма голяма,
прави я Стоян, изкара.
Тръгнало й мало й голямо
студена вода да взема,
само Иринка не дойде
студена вода да вземе -
нейната майка мащеха,
тя си Иринка не пуща...
Стоян мами си пак дума:
- Умирам, майко, отивам,
ако Иринка не взема,
Иринка, мома хубава,
Иринка, бяла гъркинка!
Мама Стояне пак дума:
- Пак ще те, синко, науча,
наука да ми отвземеш -
тъй ще Иринка да вземеш!
Откупи отбор майстори,
захвани черква голяма
сред село на мегданите;
да върви мало й голямо,
да върви, да се черкува,
от попа конка да взема,
я от дякони нафора.
И Иринка тогаз ще дойде
от попа конка да вземе,
тогаз си Иринка улови,
попове ще ви венчеят!...
Стоян мами си послуша,
откупи отбор майстори,
захвана черква голяма
сред село на мегданите.
Прави я Стоян, изкара,
всички й светци наредил,
тръгнало мало й голямо,
черкова да си черкува,
от попа конка да вземе
и от дякони нафора.
Само Иринка не дойде,
не дойде, няма да дойде...
Стоян мами си думаше:
- Умирам, мамо, отивам,
ако Иринка не взема,
Иринка, мома хубава,
Иринка, бяло гъркинче!
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
макар да казват хората -
майка мащеха не учи,
майка мащеха не казва, -
я ела те мама научи,
наука да ми приемнеш!
Поведи стадо голямо,
че го заведи, заведи
на връх на Стара планина,
повикай момче пастирче,
ти легни долу под дяла.
Накаай момче пастирче
да викне горе от високо,
високо Стара планина:
- Олеле, Боже, до Бога,
че падна Стоян отгоре,
от връх от Стара планина,
че падна Стоян, пръсна се!
Камбани ще си забият,
че си, Стояне, загинал,
мало й голямо ще дойде,
свещица та ди запали;
тогаз Иринка ще дойде
свещица да ти запали.
Ти си Иринка улови
и у в дома доведи!
Стоян мама си послуша,
забили ми са камбани,
викнало й момче пастирче,
тръгнало й мало й голямо -
в десница носи свещица,
в левица носи китчица...
Най-подир тръгна Иринка,
тя въз Стояна отиде;
като му китка сложила
и му свещица запали,
викнала, че заплакала:
- Любе Стояне, Стояне,
знаеш ли, любе, помниш ли,
как се ний скрито любехме,
никой нас не ни знаеше,
най ни знаеше, знаеше
черната земя под нази,
синьото небе над нази!
Кат зачу Стоян тез думи,
и той си скочи, отскочи,
за ръка Иринка улови
и при майка си заведе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014